Глен Кук - Надвисналата сянка

— Проклет да си! — изкрещя. — Проклет да си, мръсен крадец такъв!

Прибра се вътре и се опита да пресметне колко му е останало.

Час по-късно каза на строителите да се разкарат. Остави новото си момиче — Лиза — в кръчмата и тръгна да обикаля снабдителите си.

Калкана го беше подредил добре. Беше купувал на кредит и прибирал парите за сметките. Покрай другото Скубльо покриваше дълговете си, но с намаляването на запасите си започна да се притеснява все повече и повече. Когато му останаха само няколко медни монети, се върна в „Лилията“ и се захвана да прегледа с какви стоки разполага.

Е, поне Калкана не беше присвоявал закупеното на кредит. Кръчмата бе добре запасена. Само че какво можеше да стори за майка си?

Къщата беше изплатена — голям плюс при сегашното положение. Но старицата се нуждаеше от прислугата си — сама не би могла да се справи с живота. А той не знаеше как да покрива надниците на тримата гледачи. Не я искаше и обратно в „Лилията“. Е, можеше да продаде всички онези дрехи. Беше похарчил цяло състояние за тях, а дори не можеше да ги носи. Направи някои сметки — да, продавайки дрехите, щеше да издържа майка си до следващото лято.

Никакви парцали повече. И никакви жени. Никакви подобрения в „Лилията“… А може би Калкана не беше похарчил всичко?

Не представляваше голяма трудност да издири братовчед си. Той се върна при семейството си само след два дни, прекарани в нелегалност. Явно смяташе, че Скубльо е преживял загубата си. Не знаеше, че си има работа с новия Кестеняв.

Скубльо нахлу в мъничкия едностаен апартамент на братовчед си и срита вратата.

— Калкан!

Калкана изпищя. Децата, съпругата и майка му хорово се разкрещяха въпросително. Скубльо не им обърна внимание.

— Калкан, искам си ги обратно. Всяка проклета монетка!

Съпругата на Калкана се изправи на пътя му:

— Успокой се, Кестеняв! Какъв е проблемът?

— Калкан! — братовчед му се свря в ъгъла. — Махни се от пътя ми, Нишадър! Той ми е отмъкнал близо сто ливи! — Скубльо го сграбчи и го извлече към вратата. — Искам си ги!

— Скубльо…

Кестенявия го срита. Калкана отстъпи назад, препъна се и падна по стълбите. Съдържателят се втурна след него и го метна още един етаж надолу.

— Скубльо, моля те…

— Къде са парите, Калкан? Парите си искам!

— Не са в мен, Скубльо! Похарчих ги! Честно. Купих дрехи на децата. Трябваше и да ядем. Не можах да се спра, Скубльо. Ти имаше толкова много… Рода си ми, Скубльо! Трябва да ми помагаш!

Скубльо го избута на улицата, срита го в слабините, издърпа го да се изправи и започна да му удря шамари.

— Къде са, Калкан? Не може да си изхарчил толкова пари. По дяволите, децата ти носят парцали! Платих ти достатъчно, че да сдържиш крадливите си пръсти! Защото сме рода. Искам парите, които ми открадна!

Както беснееше, Скубльо влачеше братовчед си към „Лилията“.

Калкана стенеше и хленчеше, отказвайки да издаде истината. Кестенявия предположи, че е ограбен с около петдесет ливи, достатъчно да бъде завършен ремонтът на „Лилията“, а това не беше джебчийство на дребно. Сипеше ударите като гневен дъжд.

Избута Калкана зад „Лилията“, далеч от любопитните погледи.

— Сега ставам лош, Калкан!

— Скубльо, моля те…

— Ти открадна от мен и ме лъжеш на всичкото отгоре. Мога да ти простя, ако си го правил заради семейството си, но това не е вярно. Така че ми кажи! Или ми ги върни! — и здравата блъсна Калкана.

Болката в ръцете — от побоя над братовчед му — укроти гнева му. Но пък точно тогава нещастният крадец се пречупи.

— Изгубих на хазарт. Знаеш, че съм глупак! Бях толкова сигурен, че ще спечеля! Те ми устроиха капан. Накараха ме да мисля, че ще ударя голямата печалба, после ме набутаха в дълбокото и единственият начин беше да открадна. Те щяха да ме убият! Взех на заем от Гилбърт, след като му казах колко добре се оправяш…

— Загубил си? На хазарт? И си вземал от Гилбърт? — промърмори невярващо Скубльо. Гилбърт се беше настанил на територията на Крейг. Беше по-лош и от предшественика си. — И как можа да направиш такава глупост?

Гневът го облада отново и той грабна една дъска от купчината с отпадъци, останали след ремонта. Удари здравата Калкана. И още веднъж. Братовчед му падна и престана да се брани от ударите.

Скубльо застина, внезапно възвърнал здравия си разум. Калкана не мърдаше.

— Калкан? Калкан! Хей, Калкан! Кажи нещо!

Мъжът в краката му не отговори.

Кестенявия усети как стомахът му се връзва на възел. Хвърли дъската върху купчината.