Глен Кук - Надвисналата сянка

— Скубльо, изкопай дупка примерно тук. Аса, вържи този край на въжето. Когато ти викна, започвай да теглиш!

Гарвана се спусна в Катакомбите. Аса остана на място, както му наредиха, а Скубльо се захвана да копае. След малко дребосъкът попита:

— Скубльо, какво според теб прави той долу?

— Не знаеш ли? Мислех, че знаеш всичко, което той върши!

— Правя го само заради Крейг, пък и не видях друго. Не мога да вървя по петите му по цяла нощ!

Скубльо се намръщи и обърна още една лопата пръст. Ясно му беше как действа Аса — проспиваше по-голямата част от времето. Най-вероятно комбинираше шпионирането със събиране на дърва и ограбване на гробове.

Какво облекчение! Аса не знаеше какво са правили двамата с Гарвана. Но скоро щеше да научи. Кестенявия се вгледа в себе си и откри твърде малко самоотвращение. Проклятие! Вече беше свикнал с престъпленията. Гарвана го превръщаше в свой образ и подобие.

Отдолу се разнесе вик. Аса дръпна здраво, но след малко призова:

— Скубльо, ела ми помогни! Не мога да изтегля тази тежест сам!

Кестенявия с въздишка се присъедини към него. Плячката им беше точно каквато очакваше. От мрака се измъкна мумия — обитател на дълбините на миналото. Той отклони поглед.

— Хвани го за краката, Аса!

Дребосъкът се задави.

— Боже мили, Скубльо! Боже мили! Какво правим?

— Млъквай и върши каквото ти е казано. Така ще е най-добре. Дръж го за краката!

Пренесоха тялото в храстите, близо до изкопа на Скубльо. От бохчата на гърдите му изпадна преходна урна. Вътре имаше поне още две дузини. Така значи, в дупката щяха да заравят празните… Защо Гарвана просто не ги разбиваше още долу?

— Да се махаме оттук, Скубльо! — изскимтя Аса.

— Връщай се при въжето!

Изпразването на урните отнемаше време. А още двама души стояха без кой знае каква работа, освен да мислят. Така значи, затова ги товареше. И ги замесваше в престъплението, разбира се. Две дузини урни с всеки труп представляваха доста голяма купчина.

— Скубльо…

— И къде смяташ да избягаш, Аса? — Денят беше ясен и твърде топъл за сезона, но все пак си беше зима. Нямаше как да напусне Хвойноград. — Той ще те намери. Връщай се при въжето! Вече си съучастник все едно дали ти харесва или не!

Скубльо отново се захвана с лопатата.

Гарвана прати още шест мумии. Всяка носеше по вързоп урни. След това и самият грабител на гробове се качи горе. Огледа пребледнялото лице на Аса и свършената от Скубльо работа.

— Сега е твой ред, Скубльо!

Кестенявия отвори уста, но преглътна възраженията си и се помъкна към пукнатината. Наведе се над нея, на косъм от бунта.

— Мърдай, Скубльо! Нямаме много време!

Кестенявия Скубльо се спусна долу сред мъртъвците. Струваше му се, че е прекарал в Катакомбите цяла вечност, докато сковано избираше трупове, събираше урни и влачеше зловещата си плячка към въжето. Съзнанието му се плъзна в друга реалност. Това беше сън, кошмар. Дори не осъзна, когато Гарвана го повика да се качи горе.

Изкатери се в натежаващия здрач.

— Това стига ли? Може ли да си ходим вече?

— Не — отвърна Гарвана. — Събрахме шестнадесет. Смятам, че с каруците можем да закараме тридесет.

— Ох! Добре!

— Ти дърпай — нареди клиентът му. — С Аса ще слезем долу.

И Скубльо дърпаше въжето… В сребристата светлина на три четвърти пълната луна върху лицето на мъртвеца се четеше обвинение. Преглътна отвращението си и го положи до останалите. После изпразни урните.

Съблазняваше се да грабне парите и да избяга. Остана по-скоро от алчност, отколкото от страх от Гарвана. Беше партньор този път. Тридесет тела по тридесет ливи правеха общо деветстотин за подялба. Дори да вземеше малък дял, пак щеше да е по-богат, отколкото някога е сънувал.

Чу вик. Какво ставаше? Не беше заповед да тегли. Някой пищеше… Скубльо за малко да избяга. Обзе го паника, но ревът на Гарвана го накара да се вземе в ръце. Студеното, спокойно търпение на клиента му беше изчезнало.

Започна да тегли. Товарът доста тежеше. Сумтеше, опъваше… Гарвана излезе пълзешком. Дрехите му бяха скъсани. На бузата му имаше кървава резка. Ножът му беше червен. Той се обърна трескаво и сграбчи въжето.

— Дърпай! — извика. — Проклет да си, тегли!

Измъкнаха Аса.

— Какво стана? Боже мили, какво стана? — избъбри Скубльо.

Дребосъкът дишаше, но беше в безсъзнание.

— Нещо скочи върху нас. Нахвърли му се, преди да успея да го убия.

— Пазител. Предупредих те. Вземи друга факла и да проверим как е!