Глен Кук - Надвисналата сянка

Скубльо се запромъква към шума от удари. Какво ли толкова правеше Аса, че вдигаше такава гюрултия?!

Под брадвата на дребосъка едно паднало дърво се превръщаше в цепеници. Тях пък той подреждаше в спретнати наръчи.

В интерес на истината, Скубльо трудно успяваше да си представи Аса и „спретнат“. Само до какви промени може да доведе ужасът!

Час по-късно вече беше готов да се предаде. Зъзнеше от студ, огладня и се схвана целият. Беше похабил половината си ден, а Аса не направи нищо подозрително. Въпреки това остана на мястото си… И без друго беше вложил доста време, пък и раздразнителният Гарван щеше да очаква изчерпателен доклад.

Аса се трудеше здравата. Когато спираше да сече, влачеше наръчите към каруцата си. Скубльо остана впечатлен. Стоеше, зяпаше и си повтаряше, че е голям глупак. От този храст нямаше да излезе заек. После Аса внезапно се разбърза. Събра инструментите си, скри ги и се огледа подозрително. Дотук беше , помисли си съдържателят. Дребосъкът тръгна нагоре по хълма. Кестенявия се затътри след него. Схванатите му мускули протестираха на всяка крачка. Изминаха повече от километър сред удължаващите се сенки. За малко Скубльо да изгуби Аса, но към следата го върна дрънчене.

Дребосъкът използваше огниво и прахан, прегърбен над наръч факли, увити в намаслена кожа. Вероятно току-що ги беше извадил от скривалището им. Най-сетне успя да избие огънче. После се покатери на близките скали и изчезна зад тях. Скубльо изчака минута и го последва. Плъзна се крадешком покрай канарата, където беше видял Аса за последен път. Зад нея в земята имаше пукнатина, голяма точно колкото да се вмъкне човек.

— Мили Боже — прошепна Скубльо. — Намерил е начин да влиза в Катакомбите! Той граби мъртъвците!

— … Тъй че се върнах веднага — изпъшка Скубльо. Гарвана се забавляваше с притеснението му. — Знам, че Аса е глупак, но досега не съм си представял, че ще извърши и светотатство!

Клиентът му се усмихна.

— Не си ли отвратен? — изуми се съдържателят.

— Не. А ти защо се отвращаваш? Той не краде ничии тела.

Кестенявия се намираше на косъм от това да го нападне.

Гарвана беше по-ужасен мръсник и от Аса.

— Значи от това печели? — върна го на темата събеседникът му.

— Не толкова добре, като теб. Попечителите взимат всички погребални дарове, като изключим преходните урни.

Всеки труп в Катакомбите имаше малка, запечатана урна, която обикновено окачаха с верижка на врата на тялото. Попечителите не докосваха няколкото монети в нея. Когато дойдеше Денят на прехода, Лодкарите щяха да поискат заплащане за преминаването до Рая.

— Всички тези лишени от надежда души… — промърмори Скубльо и обясни за какво става дума.

Гарвана изглеждаше озадачен.

— Как човек и с капка ум в главата може да повярва в такива глупости? Мъртвите са си мъртви. И по-кротко, Скубльо! Просто отговори на въпроса. Колко тела има в Катакомбите?

— Че кой знае? Слагат ги там откакто… Майко мила, от хиляда години! Може да са милиони!

— Сигурно ги трупат като дърва за горене.

Скубльо се замисли над въпроса. Катакомбите бяха огромни, но пък за хиляда години труповете от селище с размера на Хвойноград сигурно правеха страховита купчина. Погледна към Гарвана. Проклет да е този негодник!

— Аса да прави каквото ще, но ние не бива да влизаме вътре!

— Защо не? Твоят приятел не е пострадал!

— Той е мошеник на дребно, а ако започне да се лакоми, ще го убият. Там, долу има Пазители. Чудовища.

— Опиши ми ги.

— Не мога.

— Не можеш или не искаш?

— Не мога. Знам само, че бродят там, долу, и…

— Ясно… — Гарвана се надигна. — Въпросът трябва да се проучи! Не обсъждай с никого, особено пък с дребосъка.

Как смята — че право при него ще ида, така ли? , помисли си Кестенявия. Паникьосан, Аса можеше да направи какво ли не.

На улицата се носеха слухове. Крейг изпратил двамата си най-добри биячи след Гарвана и те изчезнали. Оттогава вдън земя бяха потънали и още трима. Самият лихвар бил ранен от неизвестен нападател. Оцелял благодарение на силата и жертвоготовността на Бройчо. Но не очаквали самия човек планина да прескочи трапа. Скубльо беше ужасен. Крейг не беше нито здравомислещ, нито хладнокръвен 3 3 „Крейг не беше нито благоразумен, нито рационален“. — Бел. SamBoetes. . Помоли Гарвана да се изнесе. Той недоволно се взря в домакина си.

— Виж, не искам да те убие тук! — обясни му Кестенявия.

— Ще е зле за бизнеса, а?