Глен Кук - Надвисналата сянка

Хвойноград? Не бях чувал за него, нито пък някой друг от нашите — дори и Наставника. Порових се в картите му, докато не намерих една, изобразяваща западния бряг. Открих Хвойноград далеч на север, близо до мястото, където ледовете царуват вечно. Беше голям град. Зачудих се как ли оцелява там, скован от студ през цялата година. Попитах Шепота. Тя май знаеше едно-друго за това място. Каза, че селището добрувало благодарение на океанско течение, носещо топли води на север. Твърдеше, че градът е извънредно странен — поне според Перото, която била стъпвала там лично.

Именно това ме доведе при другата Покорена само часове преди заминаването ни. И тя не знаеше много, но ми разказа, че Хвойноград е във владенията на дук Цимерлан. Преди година — малко преди от Чар да изпратят по куриер писмото до Капитана — той помолил Господарката да му помогне за разрешаването на една местна загадка. Не забравяйте, че голямата част от човечеството прави всичко възможно да държи повелителката ни далеч от земите си. Съществуването на човек, който ще потърси доброволно помощта й, е сигурен белег, че сме изправени пред интересна загадка. Чудех се каква ли връзка може да има това с Могилните земи.

Лошото беше, че Хвойноград се намира твърде далеч. При все това много се радвах, че вече ще съм там, когато Капитана научи, че след кратка почивка във Веслоград от него се очаква да се насочи нататък.

Кой знае, нищо чудно бесният му вой да се чуе чак до Хвойноград. Знаех си, че новината няма да го ощастливи особено.

Седмици наред Скубльо спа зле. Постоянно сънуваше черните стъклени стени и мъжа, който не беше мъртвец. На два пъти Гарвана му предложи участие в нощен лов. И двата пъти той му отказа. Клиентът му не го притискаше, но и двамата знаеха, че Скубльо ще се включи рано или късно. Така че Кестенявия се молеше Гарвана да забогатее и да си замине по пътя. Всеки път, щом го погледнеше, угризенията му отново се събуждаха.

Проклятие, защо Крейг още не беше тръгнал да го преследва?

Скубльо не разбираше и защо Гарвана изобщо не се притеснява от Крейг. Не беше нито глупак, нито идиот. Нима беше възможно да не се бои от лихваря? Поне на Скубльо Кестенявия подобна версия му се струваше невероятна.

Аса си оставаше на паничката на Крейг, но наминаваше редовно и носеше дърва за горене. Веднъж докара цяла каруца.

— Каква дяволия си забъркал? — притисна го един ден Скубльо.

— Опитвам се да спечеля доверието ти — призна Аса. — Момчетата на Крейг не ме харесват особено.

— И за един човек, дето да те харесва, не се сещам!

— Е, те може да опитат нещо гнусно…

— И искаш да се скриеш някъде, когато ти се нахвърлят, а? А какви ги вършиш за Крейг? И защо изобщо той се занимава с теб?

Аса хъмкаше и мрънкаше. Скубльо усили натиска. В крайна сметка, пред него стоеше единственият човек, когото можеше да притисне!

— Следя Гарвана, Скубльо. Докладвам какви ги върши.

Кестенявия изсумтя. Крейг използваше Аса, защото беше лесно заменим. Вече двама от хората му бяха изчезнали. После се запита дали дребосъкът знае къде са ходили. Побиха го тръпки. Ами ако Аса е докладвал за нощните приключения на Гарвана? Ами ако е видял и Скубльо, докато…

Невъзможно. Нямаше да си държи езика зад зъбите — основната цел на дребния лентяй беше да се издигне бързичко, а какъв по-лесен начин от това?

— Харчиш доста напоследък, Аса! Откъде взимаш парите?

Дребосъкът пребледня, огледа се притеснено и дори заекна няколко пъти.

— Дървата, Скубльо! Продавам дърва.

— Ти си лъжец, Аса! Откъде ги взимаш?

— Повярвай ми, Скубльо, не искаш да знаеш!

— Може и да не искам. Но ужасно ми трябват пари. Дължа на Крейг. Почти се бях разплатил с него, но той започна да изкупува малките ми дългове от останалите. Проклет да е Гилбърт!… Трябва да спечеля достатъчно, за да не взимам заеми отново.

Черният замък. Двеста и двадесет къса сребро! Ох, само как се съблазняваше да нападне Гарвана! А клиентът му просто се усмихваше злокобно, наясно какво точно си мисли той.

— Откъде взимаш парите, Аса?

— А ти откъде взе онези ливи, с които плати на Крейг? А? Хората се чудят, Скубльо! Човек не намира такива суми за една нощ. Поне не и ти. Кажи ми и ще ти кажа и аз!

Скубльо сведе очи. Аса се ухили триумфално.

— Ти, малка змия! Махай се, преди да си изтърва нервите!

Дребосъкът така и направи, но преди да излезе, се огледа с много замислено изражение. Проклятие! , помисли си Скубльо, събудих подозренията му! Пусна парцала си в една лепкава халба.