Глен Кук - Надвисналата сянка

— Да, предполагам, че и това е достатъчна причина. Със сигурност не може да се оспорва. Кой още?

— Ами обръщай внимание и на разговора. Тогава ще знаеш и подробностите! По-добре се притеснявай за тях после. Сега имаме други въпроси за решаване!

Шепота пристигна в Скрежоград преди Хромия. Не след дълго метнах войнишката си торба на килима й. Двадесет и пет килограма. Останалото бях поверил на Едноокия и Мълчаливия.

На килимчето му се казва „килимче“ само от учтивост и понеже названието е залегнало в традицията. Става въпрос за парче дебел плат, опънато на дървена рамка, която е една стъпка висока, докато се намира на земята. Събратя по пътешествие ми бяха Брестака, който щеше да предвожда групата ни, и Кеглата. Той е мързеливо копеле, но пък много го бива да върти меча. Снаряжението ни, както и още петдесет килограма багаж — собственост на хората, които щяха да ни последват по-късно — беше подредено в центъра на килима. Треперещи, Брестака и Кеглата се привързаха на място в двата задни ъгъла. Седнах отпред, вляво. Шепота се настани отдясно. Бяхме облечени много дебело и дрехите съвсем сковаваха движенията ни. Щяхме да летим високо и бързо, както обясни Шепота. Температурите горе били доста ниски.

Треперех почти колкото Брестака и Кеглата, макар че и преди се бях качвал на такива килимчета. Обожавах гледката и се ужасявах от падане — страх, който върви ръка за ръка с полета. Боях се също и от Равнината на страха, над която високо летяха странни, свирепи твари.

Шепота ни подпита:

— Всички ли ползвахте гърнето? Полетът ще бъде продължителен!

Не спомена, че може и да се напикаем от страх, както се случва с мнозина горе. Гласът й беше гърлен и напевен, досущ като на жените, които спохождат последния сън на мъжа преди събуждане. Но гласът й изобщо не подхождаше на външния вид. Изглеждаше точно като обветрен як войн, каквато и беше всъщност. Огледа ме — очевидно си припомни предишната ни среща в Гората на облаците.

С Гарвана бяхме залегнали в засада, там където тя трябваше да се срещне с Хромия и да го склони на страната на Бунтовниците. Шепота стана първият нов Покорен от времето на Владичеството насам.

Смигна ми.

Плътният плат натъртваше задните ми части. Бързо набрахме височина.

Пресичането на Равнината на страха е по-бързо по въздуха, но при все това е ужасяващо. Вятърни китове се носеха по пътя ни. Стрелнахме се покрай тях. Бяха твърде бавни, за да се задържат редом с нас. От гърбовете им излетяха тюркоазени твари, подобни на скатове. Пляскайки тромаво с криле, те уловиха течението и се издигнаха над нас, а после се устремиха надолу като атакуващи орли, недоволни от присъствието ни във въздушните им територии. Не можехме да ги надминем, но с лекота успяхме да се изкачим над тях, макар че възможностите ни бяха ограничени. На прекалено голяма височина въздухът се разрежда твърде много и не е подходящ за човешки същества. Китовете можеха да се вдигнат поне още два километра и да послужат за платформи на скатовете.

Имаше и други летящи твари — по-дребни и не толкова опасни, но все пак доста хищни. В крайна сметка успяхме да си пробием път. Когато един скат ни атакува, Шепота го победи с помощта на тавматургичното 1 1 Тавматургия — чудотворство, магия, изградена по „научни“ правила. — Б.р. си изкуство.

Докато се занимаваше с врага, се наложи да се откаже от контрола над килимчето. Падахме неовладяно, докато тя изблъска ската. По време на приключението се разделих със закуската си, но само толкова. Така и не попитах Брестака и Кеглата как са го преживели те. Знам, че надали ще искат да се лишат и от последните си капки достойнство. Шепота не атакува първа. Такова е основното правило за оцеляване в Равнината на страха: Не нанасяй първия удар. Ако го сториш, ще се замесиш в нещо повече от дуел. Всяко чудовище от близките околности ще хукне по петите ти.

Пресякохме долината без да пострадаме, както обикновено става при пътуване с килимчетата, и продължихме полета си през целия ден и през цялата нощ. Завихме на север. Въздухът стана по-студен. Шепота ни свали на по-малка височина и понамали скоростта. Утрото ни посрещна над Защитника, където Отрядът бе служил, когато за пръв път попаднахме под командването на Господарката. С Брестака жадно се озъртахме през краищата на килима.

Протегнах ръка и извиках:

— Та това е Дяла!

Навремето държахме за кратко крепостта. Брестака посочи на другата страна. Там лежеше Веслоград, където изиграхме няколко чудесни, кървави номера на Бунта и си навлякохме мъстта на Хромия. Шепота летеше толкова ниско, че дори различавах лицата на хората по улицата. Веслоград не ми се стори по-приятелски настроен, отколкото преди осем години.