Глен Кук - Надвисналата сянка

Справихме се за рекордно време, като се има предвид какви територии пресякохме. Между Книгоград и Скрежоград се намират планини, където — и то с късмет — минавахме по десет километра на ден: пустини, където продължително търсехме вода; реки, чието пресичане с понтони траеше с дни. Имахме шанса да стигнем Скрежоград, като изгубихме само двама души.

Капитана сияеше, цял окъпан в задоволство, поне до мига, когато го призова военният губернатор. Когато се върна от срещата, събра офицерите и старшия състав и ни каза:

— Лоши новини! Господарката е пратила Хромия да ни води при пресичането на Равнината на страха. Ще ескортираме и един керван.

Реагирахме доста кисело. Между Отряда и Хромия отдавна цари неразбирателство. Брестака попита:

— И кога ще заминаваме, сър?

Нуждаехме се от почивка. Не ни бяха обещавали такава, разбира се, а Господарката и Покорените май не осъзнаваха човешките нужди, но все пак…

— Засега не се знае със сигурност. Не разпускайте много — много. Хромия го няма, но може да се появи още утре…

Вярно си е. С летящите килимчета, каквито използват Покорените, той можеше да стигне до където и да е в рамките на броени дни. Промърморих:

— Да се надяваме, че други дела ще го задържат по-далеч още малко!

Не исках да се срещам отново с него. Преди време му бяхме навредили доста — и то неведнъж. Преди Чар работехме по договор за един Покорен на име Ловеца на души. Той ни използва в някои свои планове за злепоставяне на Хромия, отчасти защото му беше стар враг и отчасти защото Ловеца тайно работеше в полза на Властелина. Господарката се хвана на въдицата. За малко да унищожи Хромия, но вместо това го реабилитира и го върна за последната битка.

Преди много, много време, когато се ковяло Владичеството, векове преди основаването на империята на Господарката, Властелина победил най-страховитите си противници и ги Покорил в своя служба. По този начин събрал десетимата злодеи, скоро станали известни като Десетте, Които Били Покорени. Когато Бялата роза вдигнала света на бунт срещу извращенията на Властелина, погребала Десетте заедно с него, но не успяла да унищожи нито един от тях.

Вековете мир притъпили чувството за самосъхранение на нацията. Любопитен магьосник се свързал с Господарката. Тя го манипулирала и накрая той я освободил. Заедно с нея от гроба се надигнали и Десетте. След поколение заедно изковали тъмната империя. След две влезли в битка с Бунта, чиито пророци са единодушни, че Бялата роза ще се прероди, за да ги поведе към триумфалната победа.

Известно време изглеждаше, че наистина ще победят. Армиите ни губеха. Областите падаха в ръцете им една след друга. Покорените враждуваха помежду си и се избиваха един друг. Пострадаха общо Девет от Десетте. Господарката успя да Покори трима бунтовнически водачи, за да замени част от загубите си — Перото, Пътешественика и Шепота, която е може би най-добрият генерал от времето на Бялата роза насам. Доста мъки ни създаде, преди да я Покорят.

Предсказанията на бунтовническите пророци се оказаха верни — с изключение на това за последната битка. Очакваха преродената Бяла роза да ги поведе, но тя не се появи. Не успяха да я намерят… поне този път.

Да, тя вече беше родена. Но се намираше от нашата страна на фронтовата линия, без да има представа коя е. Научих случайно за нея и точно поради това познание животът ми няма да струва и пукната пара, ако Господарката ме подложи на разпит.

— Знахар! — сепна ме Капитана. — Събуди се!

Всички ме зяпаха, изумени, че мога да бленувам невинно, докато той ни говори.

— Какво?

— Не ме ли чу?

— Не, сър.

Гримасата, с която ме погледна, представляваше най-добрата му мечешка имитация.

— Слушай тогава! Подготви се за пътуване с килимче. Ще го предприемеш, когато пристигне Покореният. Имаш право на двадесет и пет килограма личен багаж.

Килимче? Покорен? Какво, по дяволите?… Огледах се. Неколцина от момчетата се хилеха. Някои ме съжаляваха. Полет с килимче?!

— Че за какво?

Капитана търпеливо ми обясни:

— Господарката иска десетима да бъдат пратени на помощ на Перото и Шепота в Могилните земи. Не знам с какво се занимават двете там. И ти си сред избраните от нея.

— Защо аз? — попитах, разтреперан от страх.

Хич не ми беше добре по времето, когато Господарката ме използваше вместо домашен любимец.

— Може още да те обича. При все изминалите години…

— Капитане!…

— Знам само, че тя така иска, Знахар!