Глен Кук - Надвисналата сянка

Макар че Капитана и Лейтенанта не си го признаваха, явно се мътеше нещо голямо. Чакахме, измъчвани от нетърпение, докато Гоблин се вземе в ръце. Капитана беше отворил кутията с картите и чертаеше колебливо маршрут до Скрежоград. Ядосваше се, че цялото движение на запад неизменно минаваше през Равнината на страха. Гоблин си прочисти гърлото.

Напрежението се покачваше. Той не вдигна очи. Новините явно бяха неприятни. Изписука:

— Призоваха ни на служба. С мен се свърза лично Господарката. Изглежда притеснена. Първият ни преход ще е до Скрежоград. Там ще ни чака някой от Покорените, който ще ни заведе в Могилните земи…

Останалите си обмениха озадачени погледи. Промърморих:

— Пресветени богове! Леле-мале!

— Какво има, Знахар? — подпита ме Капитана.

Не знаеха, понеже не обръщаха внимание на дреболиите от историята.

— Там е погребан Властелина. По-точно там са били погребани всички те. Намира се в горите, на север от Веслоград…

Бяхме ходили нататък преди седем години. Градът не е приятелски настроен.

— Веслоград! — изрева Капитана. — Веслоград ли! Това е на кажи-речи пет хиляди километра оттук!

— Добави и още стотина оттам до Могилните земи…

Той се втренчи в картите.

— Страхотно. Просто страхотно! Това означава, че не само ще прекосяваме Равнината на страха, но ще минем също през Празните хълмове и Ветровития окръг. Невероятна, потресаваща новина! И какво? Очакват от нас да сме там другата седмица, така ли?

Гоблин поклати глава.

— Според мен Тя не бърза чак толкова, Капитане! Просто е разстроена и иска да потеглим незабавно!

— Даде ли ти някакви насоки или причини?

Магьосникът се ухили. Нима Господарката някога посочва причини? Боже, нищо подобно!

— Значи просто ей тъй — промърмори Капитана. — Хрумнало й е и толкова. Заповядва да хукнем да прекосяваме половината свят. Страшно ми харесва! — и нареди на Лейтенанта да започне подготовка за марш.

Новините се оказаха лоши, откачени, направо безумни, но не толкова ужасни, колкото ги изкарваше. Беше се подготвял за това още от пристигането на куриера с писмото. Пък и какво ли му е толкова трудното да потеглим на път. Проблемът беше, че на никого не му се тръгваше.

Западът е много по-приятен от всичко, с което ще се срещнем тук, но не е толкова хубав, та на някого да му се иска да извърви целия път дотам само заради прелестите му.

Е, нямаше ли Господарката някой по-близък отряд подръка?

Ставахме жертви на собствената си вещина. Тя винаги ни искаше там, където събитията ставаха най-напечени. Знаеше, че ще свършим работата най-добре.

Проклятие и още веднъж проклятие!

Скубльо даде на Крейг само девет от десетте ливи. С монетата, която си задържа, купи дърва за горене, вино и бира, за да попълни запасите си. После и други кредитори надушиха внезапното му благосъстояние. Лекото раздвижване на бизнеса не му донесе нищо добро. Посрещна следващото си плащане за Крейг, като взе заем от друг лихвар на име Гилбърт. Откри, че направо копнее някой да умре. Още десет ливи значително щяха да улеснят преживяването на студовете. Пък и зимата беше тежка. Нито един кораб не помръдваше в залива. В Патъка не се намираше работа. За Скубльо Аса беше единствен източник на доход и развлечение. Носеше дърва винаги, когато успяваше да се измъкне от Крейг — трогателно усилие да си купи приятел.

И този път Аса пристигна с цял наръч. Прошепна на ушенце на съдържателя:

— По-добре внимавай, Скубльо! Крейг е чул, че взимаш назаем от Гилбърт!

Кестенявия пребледня.

— Вече е намерил купувач за „Лилията“. Дори набират момичета!

Скубльо кимна. Сводниците използваха точно този сезон да привлекат отчаяни жени, та когато лятото докара моряците, те да са свикнали със занаята.

— Копеле! Накара ме да си мисля, че ми е разхлабил въжето. Трябваше да знам какво ще стане. Така ще получи хем парите ми, хем заведението. Копеле!

— Е, поне те предупредих!

— Вярно си е. Благодаря, Аса!

Следващото плащане на Скубльо приближаваше като необратима напаст. Гилбърт му отказа втори заем. Насъсквани от Крейг, дребните кредитори обсаждаха „Лилията“.

Затова той занесе на Гарвана безплатно питие.

— Може ли да седна?

Гостът му оголи зъби в подобие на усмивка.

— Заведението си е твое… — и добави: — Напоследък не се държиш много дружелюбно, Скубльо!

— Нервен съм — излъга Кестенявия. Гарвана страшно тревожеше съвестта му. — Притеснявам се за дълговете си!