Глен Кук - Надвисналата сянка

Гостът моментално прозря какво се крие зад извинението му.

— И си помисли, че може да съм ти от помощ?

Скубльо почти простена:

— Да!

Гарвана тихо се засмя. На Кестенявия му се стори, че долавя триумфални нотки в смеха му.

— Добре, Скубльо. Тази нощ?

Съдържателят си представи как Попечителите извозват майка му. Преглътна отвращението от самия себе си и потвърди.

— Добре. Само че този път ще си ми помощник, а не партньор!

Той пак преглътна и кимна.

— Сложи старицата да си легне и слез долу. Разбра ли?

— Да! — прошепна Кестенявия.

— Добре. Сега се махай. Дразниш ме!

— Да, господине!

И Скубльо се оттегли. През целия ден не можа да погледне човек в очите.

В долината на Пристана виеше хаплив вятър, понесъл редки снежинки. Скубльо нещастно се уви в наметалото си. Имаше чувството, че е седнал не на капрата на каруцата, а върху ледена буца. Времето се влошаваше. Промърмори:

— Защо тази нощ?

— Моментът е идеален — зъбите на Гарвана тракаха. — Надали някой ще ни види! — и зави към Свещарската алея, от която се отклоняваха безброй задни улички. — Тук ловната територия е чудесна. В нощи като тези бездомниците се намъкват в уличките и мрат като мухи!

Скубльо потрепери. Беше прекалено стар за това. Но точно по тази причина се намираше тук — за да не остане на улицата в лошото време на такава нощ.

Гарвана спря каруцата.

— Иди да провериш ей-този проход!

Болка прониза краката на Кестенявия, веднага щом стъпи на тях. Добре. Поне изпитваше нещо. Не бяха измръзнали.

В тясната пряка беше съвсем тъмно. Претърси я по-скоро опипом, отколкото с поглед. Под една козирка намери увит в парцали човек, но той се размърда и изруга. Скубльо побягна. Върна се при каруцата точно когато Гарвана хвърли нещо отзад. Кестенявия отклони очи. Момчето не беше на повече от дванадесет годинки! Зловещият му партньор покри тялото със слама.

— Ето първия. В нощ като тази сигурно ще намерим най-малко дузина!

Скубльо преглътна възраженията си и се настани на капрата. Сети се за майка си — не би издържала и една нощ като тази.

На следващата пряка намери и първия си труп. Старецът беше паднал и, неспособен да се изправи отново, бе замръзнал в гротескна поза. С натежало сърце Скубльо замъкна вкочаненото тяло до каруцата.

— Нощта ще бъде ползотворна! — заключи Гарвана. — Нямаме съперници, а и Попечителите не биха излезли в такова време! — и добави тихичко: — Надявам се, че ще успеем да изкачим хълма!

Когато стигнаха до брега и всеки беше намерил по още един труп, Скубльо попита:

— Защо правим това?

— И на мен ми трябват пари. Очаква ме дълъг път, а така получавам големи суми бързо и без особена опасност.

Скубльо пък си мислеше, че опасността е много по-голяма, отколкото Гарвана е склонен да признае. За такива като тях Попечителите си имаха цял списък с възможни изтезания. Например — разкъсване на части…

— Не си от Хвойноград, нали?

— От юга съм. Преживях корабокрушение.

Не му повярва, разбира се. Акцентът на Гарвана не звучеше като на човек „от юга“, въпреки че беше доста мек. На Скубльо обаче не му стигаше кураж да нарече събеседника си лъжец, нито да го притисне за истината.

При все това от време на време се опитваше да посъживи разговора. Не научи нищо ново за произхода или мотивите на странния си клиент.

— Тръгни натам — посочи му Гарвана. — Аз ще проверя ей-тук. Последна спирка, да знаеш! Стига ми за днес!

Кестенявия кимна. И на него му се искаше нощта вече да приключва. За свое отвращение беше започнал да гледа на бездомниците като на предмети и ги мразеше, задето умират на толкова неудобни места.

Чу тихо подвикване и бързо се извърна. Гарвана бе намерил един. Това стигаше. Изтича към каруцата. Спътникът му вече беше на капрата и го чакаше. Кестенявия се покатери горе, загърна се и направи опит да скрие лицето си от вятъра. Гарвана плесна с юздите и подкани мулетата да се раздвижат.

Каруцата беше преминала средата на моста над Пристанищната река, когато Скубльо чу стенание. Обърна се и възкликна приглушено. Едно от телата мърдаше!

— О, о, мамка му, Гарван!

— Тоя и бездруго ще умре!

Кестенявия се загърна по-плътно и се втренчи в постройките на северния бряг. Искаше да спори, дори да налети на бой, щеше му се да направи нещо, с което да отрече участието си в подобно зверство. Час по-късно вдигна глава и не позна околностите.

Пътят минаваше между раздалечени една от друга, зловещо надвиснали големи къщи, в чиито прозорци не блещукаше ни една светлинка.