Глен Кук - Надвисналата сянка

В щаба на Стражата имаше дузина пейзажа, рисувани от някогашни членове на гарнизона. Повечето изобразяваха Могилните земи. Били са величествени в отминалите дни. В центъра на капището 2 2 Езически храм на открито, в който са поставени различни идоли. — Б.р. се намирала Великата Могила, ориентирана строго по североизточната ос. Там били затворени Властелина и Господарката. Около нея е очертана звезда, а на върховете на лъчите й са издигнати по-малките могили, в които се таели Десетте, Които Били Покорени. Около всички тях е изкопан ров, а всяка от могилите била оградена със заклинания и фетиши. Във вътрешния кръг, около Великата могила, имало поне няколко допълнителни защитни линии. Последната представлявала дракон, увит около хълма и захапал опашката си с уста. Една картина от по-късно време, рисувана от очевидец, показва как драконът бълва огън в гората точно през нощта, когато Господарката била възкресена. Боманц крачи през огъня.

Той останал заклещен между Възкресителите и Господарката, като и двете фракции го манипулирали. Случилото се с него било дело на техните ръце.

Според хрониките съпругата му оцеляла. Тя твърди, че той влязъл в Могилните земи, за да спре онова, което се случвало. Никой не й повярвал навремето. Според нея той знаел истинското име на Господарката и искал да я достигне с него, преди да успее да се измъкне на свобода.

Мълчаливия, Едноокия и Гоблин ще ви кажат за най-ужасния страх на всеки магьосник — че знанието за неговото истинско име може да попадне в ръцете на външен човек. Съпругата на Боманц се кълняла, че името на Господарката било записано в притежаваните от мъжа й ръкописи. Същите, които изчезнали в нощта на Възкресението. Същите, които бях открил десетилетия по-късно. Плячката на Гарвана може би съдържа единственото камъче, способно да обърне каретата на империята.

Но да се върнем в Могилните земи по времето на разцвета им. Впечатляваща конструкция. Обветрените им фасади са облицовани с варовик, а ровът е широк и син. Околностите приличат на парк… Но страхът от Властелина отслабвал, забравяли се и ужасните му дела. В по-късна картина, рисувана от съвременник на Боманц, околностите са обрасли с бурени, варовиковите фасади тънат в разруха, а ровът се е превърнал в блато. Днес изобщо не може да се различи къде се е намирал. Варовикът е изчезнал под храсталаците. Насипите и могилите представляват само хълмчета. Тази част от Великата могила, където все още лежи Властелина, си остава сравнително запазена, макар че и тя е обрасла с бурени. Някои от фетишите, закотвящи предпазните заклинания, още стоят, но времето е изтрило чертите им.

Днес периферията на Могилните земи е маркирана с колове, окичени с червени флагове. Поставили са ги, когато Господарката обявила, че праща външни хора на проучване. Самите Стражи винаги са живели тук и нямат нужда от маркери, които да ги предупреждават.

Откровено се насладих на онзи месец и половина, които прекарах тук. Угаждах на любопитството си и открих, че Перото и Шепота са изумително достъпни и открити.

При старите Покорени беше точно обратното. Командирът на Стражата — наричаха го Наставника — се оказа словоохотлив и с удоволствие се перчеше с миналото на отряда си, формирование не по-малко древно от Братството. Заедно изпихме стотици галони бира и обменихме многобройни преувеличения и истински истории.

През петата седмица от престоя ни някой направи откритие. На нас, незначителните, не ни обясниха какво точно се случва, но Покорените се развълнуваха. Шепота започна да прекарва още членове на Отряда. Подкрепленията разказваха зловещи истории за Долината на страха и Празните хълмове. Отрядът вече беше в Мъжеград, само на хиляда километра от нас. В края на шестата седмица Шепота ни събра и обяви, че имаме ново назначение.

— Господарката иска да заведа на запад двадесет и петима от вас. Брестак, ти ще си командир! С вас ще пътуваме ние с Перото, неколцина от местните и специалисти по езиците. Да, Знахар, ти също си в списъка! Тя не би отказала на любимия си аматьор — историк това удоволствие, нали?

Потръпнах от страх. Не исках Тя отново да проявява интерес към мен.

— Накъде точно сме тръгнали? — поинтересува се Брестака.

Професионалист до мозъка на костите си — такъв си е кучият син. Няма да чуеш и едно оплакване от устата му.

— Към пристанище на име Хвойноград. Намира се далеч отвъд западните граници на империята, но по някакъв неизвестен засега начин е свързан с Могилните земи. Пада се доста на север и се предполага, че там ще бъде студено, така че се подгответе за зимни условия!