Глен Кук - Надвисналата сянка

— По-скоро за здравето ми. Сега вече той наистина ще те убие. Ако не го направи, хората ще спрат да се страхуват от него.

— Значи не се учи лесно, а? Проклет град на глупци!

Аса нахлу през вратата.

— Скубльо, трябва да поговорим! — беше ужасен. — Крейг мисли, че аз съм го предал на Гарвана, и ме преследва. Трябва да ме скриеш, Скубльо!

— Да бе, как ли не!

Капанът се затваряше. И двамата се намираха в заведението му. Сега вече лихварят със сигурност щеше да убие и него, а майка му да изхвърли на улицата.

— Скубльо, снабдявах те с дърва цяла зима! И пазех Крейг да не ти диша във врата…

— О, да бе. И заради това да ме убият, така ли?

— Длъжник си ми, Скубльо! Не съм му казал как излезе през нощта с Гарвана. Може би Крейг ще се заинтересува от това, а?

Скубльо сграбчи ръцете на Аса и го дръпна напред, срещу тезгяха. Досущ като театрален актьор, Гарвана пристъпи зад дребосъка с нож в ръка. Боцна го с острието и прошепна:

— Да се качим в стаята ми!

Аса пребледня. Скубльо насила се усмихна.

— Да, да, правилно! — Пусна пленника си и извади глинена бутилка изпод тезгяха. — И аз искам да поговоря с теб, Аса!

Взе три халби. Качи се горе последен, а слепият поглед на майка му го пробождаше изотзад. Колко беше чула тя? Колко беше отгатнала? Напоследък се държеше студено с него. Срамът му бе застанал помежду им и вече не се чувстваше достоен за уважението й. Заради нея го правя! — заглуши гласа на съвестта си Скубльо.

От лявата страна на горния етаж единствено помещението на Гарвана имаше врата. Зловещият клиент я задържа отворена, за да влязат Аса и Скубльо.

— Сядай! — каза на дребосъка, като му посочи леглото си.

Аса седна. Изглеждаше достатъчно уплашен, за да се напикае. Стаята на Гарвана беше спартанска като облеклото му. Не издаваше и следа от богатството му.

— Инвестирам го, Скубльо — обясни Гарвана с подигравателна усмивка. — В корабоплаването. Налей вино! — и започна да си чисти ноктите с ножа. Аса гаврътна своето още преди Скубльо да напълни и другите две халби. — Долей му! — нареди домакинът и отпи от собственото си питие. — Виж, Кестеняв, защо ми даваш от онази кисела котешка пикня, когато разполагаш с такова нещо?

— Никой не го получава, без да си поиска специално. Струва повече!

— Отсега нататък ще ми сервираш от това! — Гарвана пресрещна погледа на Аса и потупа бузата си с острието на ножа.

Не, на този тип не му се налагаше да живее бедно. Бизнесът с тела беше доходоносен. Инвестирал, значи? В корабоплаването? По странен начин го каза. Въпросът — къде отиват парите, изглеждаше не по-малко интересен от този — откъде идват.

— Ти заплаши приятеля ми — заяви Гарвана. — О, извинявай, Скубльо! Неправилно се изразих. Партньор имах предвид, не приятел. За разлика от приятелите партньорите няма нужда да се харесват един друг. Така… Дребосък, имаш ли какво да кажеш в своя защита?

Скубльо потрепери. Проклетият Гарван. Каза го така, че Аса да може да разнесе слуха. Копелето поемаше контрол над живота му. Подяждаше го полека като мишка, която бавно издънва пита сирене.

— Честно, господин Гарван! Нямах нищо лошо предвид. Бях изплашен. Крейг мисли, че съм ти издал нещо. Трябва да се скрия, а Скубльо заплаши да ме изрита. Просто се опитвах да го накарам да…

— Млъквай! Скубльо, мислех, че ти е приятел!

— Просто му правя дребни услуги. Жал ми е за него.

— Значи би го скрил от лошото време, но не и от враговете. Направо чудо на страхливостта си, Скубльо! Може би съм сбъркал, като мислех да те направя пълноправен партньор. Смятах дори да ти преотстъпя целия бизнес. Мислех, че ти правя услуга, но ти се оказа препикано куче. Нямаш кураж даже да го отречеш! — той се завъртя стремително. — Говори, дребосък! Разкажи ми за Крейг. Кажи ми за Оградата!

Аса пребледня. Но продължи да мълчи, докато Гарвана не заплаши да призове Попечителите.

Коленете на Скубльо трепереха и се удряха едно друго. Дръжката на касапския му нож беше хлъзгава от пот. Нямаше да използва оръжието, но Аса беше прекалено уплашен, за да го осъзнае. Изцъка с език на впряга си и каруцата потегли. Гарвана го последва със своята. Кестенявия погледна към отсрещния склон над долината. Черният замък се извисяваше над хоризонта на север, хвърляйки зловещата си сянка над Хвойноград. Защо се издигаше там? Откъде беше дошъл? Той отхвърли въпросите — най-добре да не им обръща внимание.

Как изобщо се беше забъркал в това? Боеше се от най-лошото. Гарвана нямаше и грам здрав разум!