Глен Кук - Надвисналата сянка

Оставиха каруците в горичката и влязоха в Оградата. „Партньорът“ му огледа запасите от дърва за горене, които Аса беше струпал.

— Занеси тези наръчи при каруците. Засега ги сложи до тях!

— Не може да ми взимаш дървата! — възрази Аса.

— Млъквай! — Гарвана преметна един сноп през стената. — Върви напред, Скубльо! Дребосък, ще те изловя, ако посмееш да избягаш!

Бяха прехвърлили около дузина наръча, когато Аса, на ръба на паниката, прошепна:

— Скубльо, един от хората на Крейг ни следи!

Гарвана обаче не остана недоволен от новината.

— Вие двамата идете да вземете още дърва от гората!

Аса възрази, но зловещият клиент на „Лилията“ само го стрелна с поглед и дребосъкът покорно се запъти нагоре по хълма.

— Откъде е узнал? — изскимтя към Скубльо. — Не са ме следили, сигурен съм!

Кестенявия сви рамене:

— Може да е магьосник. Винаги знае за какво си мисля!

Когато се върнаха, Гарвана беше изчезнал. Скубльо се огледа наоколо и нервно реши:

— Да идем за още дърва!

На следващото им завръщане той ги очакваше.

— Закарайте тези наръчи в каруцата на Аса!

— Ето ти нагледен урок… — Скубльо посочи каруцата на дребосъка. От процепите на дъното капеше кръв, която се просмукваше изпод купчина дърва. — Виждаш ли що за човек е?

— А сега марш нагоре по хълма! — нареди им Гарвана, когато се върнаха. — Ти водиш, Аса! Първо извади инструментите и си вземи факлите!

Докато Скубльо наблюдаваше как Гарвана прави носилка, го подяждаха подозрения. Отхвърли ги. Дори зловещият му клиент не би паднал толкова ниско. Или?…

Спряха, загледани в зейналата тъмна паст на долния свят.

— Ти върви пръв, Аса! — нареди Гарвана.

Разколебан, дребосъкът слезе надолу.

— Твой ред е, Скубльо!

— Имай милост, Гарван!

— Мърдай!

Кестенявия се размърда, а зловещият му клиент слезе след него.

Катакомбите лъхаха на мърша, но по-слабо, отколкото Скубльо предполагаше. Течение раздвижи пламъка на факлата на Аса.

— Спри! — нареди Гарвана. Взе факлата му, огледа прохода, през който се бяха спуснали, кимна и му я върна обратно. — Води ни!

Пещерата се разширяваше и се сливаше с по-голяма. Аса спря на средата й. Скубльо също се закова на място. Бяха обградени от кости. Кости по пода, кости, подредени до стените, скелети, висящи от куки. Други бяха струпани на купчини и редици, небрежно нахвърляни тук-там. Сред тях кротко спяха скелети, още с останките от погребалните одежди. От дървени колове по стените се цъклеха черепи с празни очници като черни езера на светлината на факлата. До всеки кол стоеше преходна урна. Имаше и мумии, макар и малко на брой. Само богатите желаеха мумифициране. Но тук богатството им приживе не означаваше нищо. И те бяха струпани редом останалите. Аса доброволно се разприказва:

— Това е наистина стар участък! Попечителите вече не идват насам, освен, може би, за да разчистят падналите кости. Цялата пещера е пълна с такива. Просто ги захвърлят встрани!

— Да огледаме! — нареди Гарвана.

Аса се оказа прав. Пещерата се стесняваше и таванът й слизаше надолу. Проходът беше задънен с кости. Скубльо отбеляза, че липсват черепи и урни. Водачът му се изкиска.

— Твоите Попечители не са толкова съпричастни с мъртвите, колкото си мислиш, Скубльо!

— Залите, които ни показват по време на Пролетните и Есенните ритуали, не са такива! — призна Кестенявия.

— Предполагам, никой не се интересува от старите мъртъвци… — обади се Аса.

— Да се връщаме! — предложи Гарвана и, докато вървяха, заяви философски: — Всички приключваме тук. Богати или бедни, слаби или силни… — и ритна една мумия. — Но богатите остават в по-добра форма. Аса, а какво има в другата посока?

— Влизал съм само на стотина метра. Още от същото… — той се опита да отвори една преходна урна.

Гарвана изсумтя, взе му я, разпечата я и изсипа няколкото монети в шепата си. Поднесе ги към факлата.

— Хм, хм! Как обясняваш това, че са древни, Аса?

— Парите нямат нужда от документ за произход — заяви Скубльо.

Аса кимна:

— Пък и пуснах слух, че съм намерил заровено съкровище!

— Ясно. Води ни!

Скоро дребосъкът спря.

— Това е най-далечното място, до което изобщо съм стигал!

— Продължавай нататък!

Но дори и Гарвана се поддаде на угнетяващата атмосфера на пещерата.

— Стига! Да се връщаме на повърхността! — А когато се качиха горе, добави: — Вземи инструментите. Проклятие! Надявах се на нещо по-добро!

Скоро се върнаха с лопата и въжета.