Глен Кук - Надвисналата сянка

— Не. Но видях къде тревата е утъпкана, сякаш някой идва и си тръгва…

— Когато стигнем, бъди нащрек, Едноок! Не искам никакви изненади!

Двадесет минути по-късно Аса се обади:

— Почти пристигнахме! На около двеста метра по течението на потока е! Може ли да остана тук?

— Престани да задаваш глупави въпроси! — Погледнах към Хагоп, който посочи към следата. Онзи тип все още се движеше пред нас. — Слизайте от конете. И стига сте приказвали. Оттук нататък ще използваме езика на знаците. Ти, Аса, не си отваряй устата, каквото ще да става. Разбра ли?

Слязохме от седлата, извадихме оръжията си и тръгнахме напред, прикривани от заклинанието на Едноокия. С Хагоп първи стигнахме до поляната. Ухилих се, махнах на Едноокия да се приближи и посочих с ръка. Той също се ухили.

Изчаках няколко минути — да настъпи подходящият момент — пристъпих напред, застанах точно зад гърба на мъжа и го хванах за рамото.

— Кестеняв Скубльо!

Той изпищя, помъчи се да извади нож и същевременно се опита да побегне. Кеглата и Хагоп му отрязаха пътя и го върнаха при нас. Вече бях коленичил там, където стоеше той преди това и оглеждах купчината кости.

Погледнах към Скубльо. Имаше вид на човек, изгубил всякаква надежда.

— Хванахме те по-бързо, отколкото очакваше, а?

Той задърдори. Почти нищо не разбрах от приказките му. Опитваше се да говори за няколко неща наведнъж. Гарвана. Черния замък. Шанса му да започне нов живот. Разни такива.

— Успокой се и млъкни, Скубльо! На твоя страна сме!

Обясних му какво е положението, като наблегнах, че разполагаме с четири дни да намерим Глезанка. Стори му се трудно да повярва, че момичето, което беше работило в „Желязната лилия“, може да се окаже Бялата роза на Бунтовниците. Не спорих с него, просто му изложих фактите.

— Четири дни, Скубльо! После Господарката и Покорените ще дойдат. И ти гарантирам, че тя ще търси и теб. О, да! Досега трябва да са открили, че смъртта ти е фалшива. Вероятно са разпитали достатъчно хора, за да осъзнаят какво точно става. Борим се за живота си, Скубльо! — Погледнах към голямата черна буца и казах, без да се обръщам конкретно към някого. — И това чудо няма да ни помогне ни най-малко! — И пак погледнах костите. — Хагоп, виж какво може да извлечеш от този скелет. Едноок, вие с Аса проверете какво точно е видял той. Минете през случката — буквално. Кегла, ти ще играеш Гарвана. Скубльо, ти ела с мен!

Бях извънредно доволен. И Аса, и Скубльо правеха каквото им се казва. Съдържателят, макар и потресен от завръщането ни в живота му, явно не намираше смисъл да се паникьосва. Гледах го, докато Хагоп претърсваше земята сантиметър по сантиметър. Като че ли Скубльо беше пораснал, бе открил в себе си семе, което нямаше шанс да покълне в стерилната почва на Хвойноград. Прошепна:

— Виж, Знахар! Не знам нищо за това, че Господарката идва и трябва да намерите Глезанка. И не ме е грижа — Посочи черната буца. — А с това какво ще правите?

— Хубав въпрос!

Не беше нужно да му се обяснява. А означаваше, че Властелина не е претърпял окончателно поражение в Хвойноград. Още преди това беше направил залога си. Тук имаше втори растящ портал — и се развиваше с притеснителна скорост. Аса беше прав да се бои от тварите от замъка. Властелинът знаеше, че трябва да побърза — макар да се съмнявах, че е очаквал да го открият толкова скоро.

— Няма кой знае какво за правене, когато се замислиш по-сериозно — отбелязах.

— Трябва да предприемете нещо! Виж, знам! Имал съм си работа с тези твари. Това, което сториха с мен и Гарвана, и Хвойноград… По дяволите, Знахар, не може да оставиш същото да се повтори!

— Не казвам, че не искам да предприема нещо. Казвам, че няма какво. Нали не би поискал от човек с джобно ножче да насече гората и да построи град? Той просто не разполага с нужните инструменти!

— А кой ги има?

— Господарката.

— Тогава…

— И моята жертвоготовност си има граници, приятел. Нямам намерение да умра заради Порт Медовина. Нямам намерение да жертвам и Отряда си заради хора, които дори не познавам. Може би имаме морален дълг, но не го смятам за чак толкова голям!

Той изсумтя. Разбираше ме, но не го приемаше . Останах изненадан. Без да казва кой знае какво, усещах, че е тръгнал на кръстоносен поход. Страхотен злодей, който се опитва да си купи опрощение. Не го обвинявах ни най-малко, но не би постигнал успех без Отряда и мен.

Гледах как Едноокия и Аса прекарват Кеглата през всичко, което Гарвана беше правил в деня на смъртта си. От мястото си не виждах недостатъци в разказа на Аса. Надявах се Едноокия да има по-добра гледна точка. Кой друг, ако не той, би могъл да открие истината? Беше изумителен майстор не само на същинската магия, но и на театралните номера.