Глен Кук - Тя е тъмата

Прясното месо значително повдигна духа. Но настъпващата тъмнина го смаза отново. Самият аз не чаках нощта с нетърпение. Обърнах се към Тай Дей:

— Току-що осъзнах нещо, братко.

Той изсумтя.

— Почти всички важни събития в живота ми стават през нощта. Дори съм роден точно около полунощ.

Тай Дей изсумтя отново, но този път ме погледна с някакво любопитство и може би малко изненада.

— Какво? Това част от предсказанието на Хон Трей ли е или какво?

— Не. Но може да каже нещо за твоите пътеводни звезди.

Леле-мале! Те се оставят на астрологията да ги води, така ли?

Как не бях дочул по-рано?

— Имах лош ден. Ще си лягам. — Вероятно тази нощ щях да получа възможност да видя моята Сари.

Звезди. Бях виждал някои от тях. След като заспах, излязох от себе си и преминах през същия мрачен свят като през предишната нощ. Озовах се точно там, в кръга на равнината, с моята лична сянка, кръжаща около защитната бариера, докато десетки нейни другарчета се опитваха да преминат през дупките, прогорени от Хриптящия. Старото приятелче седеше там, където Господарката го беше паркирала, ококорен и треперещ.

Звездите, които видях, висяха над неясните очертания на разрушената крепост. Те оформяха съзвездието, което бе тема на една дискусия с майка Гота преди известно време. Пълното съзвездие. Чудех се, защо не го бях забелязал през предишната нощ. И поради каква причина го виждах сега. Предполагаше се небето да е силно заоблачено.

Немалко от виждането и мисленето ми напоследък изглеждаха доста избирателни. Това само по себе си вероятно заслужаваше известен размисъл.

На юг като че ли мъждукаше светлина. Или може би беше просто звезда, прихваната между зъбери на постройката. Каквото и да беше, то изчезна. А когато поех на юг с намерение да се стрелна напред, открих пътя блокиран не само от духовете, които видях преди, но и от смътно доловими десетки силуети, стоящи зад тях. Този път бяха много по-силни. Нямаше да си отидат, когато им заповядам. Не веднага. Правеха жестове и вероятно се опитваха да изговарят думи зад грозните си маски. Бях уверен, че се опитваха да предадат нещо. Какво, не беше ясно.

Предупреждение, може би.

Не продължих по южния път.

Размотавах се около периметъра. Пътищата на изток и запад бяха отворени. Осмелих се да измина кратко разстояние по всеки. Оставаха си достатъчно реални, но не ми се щеше да изчезнат, докато се движех по тях. Върнах се обратно при бандата, после поех на север. Щях да отида да видя какво ставаше по света.

Около Наблюдателницата се спеше здраво. Дори неколцината часовои подремваха. Отбелязах си ги наум, когато разпознах лицата.

Открих Гоблин и Едноокия да хъркат в собствения ми бункер под Портата на сенките. Гота беше будна, но със затворени очи, докато мърмореше над молитвен шал, смътно наподобявайки онези, които използват някои гуни-секти. Но тя държеше своя сгънат в скута си и движеше върховете на пръстите си по него леко, сякаш четеше с допир. Гота шептеше продължително на Нюен Бао, но не можех да я разбирам, дори когато застанах до нея.

Тя скочи, огледа диво наоколо, очевидно усещайки ме. Във вярванията на Нюен Бао има елементи от култ към предците. За тях духовете несъмнено са много истински. Гота започна да задава на въздуха въпроси.

Тя изглежда мислеше, че бях или духът на нейната майка — Хон Трей, или на дядо й — Као Ки, споменаван като магьосник в устните истории на семейството, които ми разказваше Сари. Когато той изобщо се споменаваше, то беше със слабо притеснение. Всички ние имаме подобни чворове в нашите семейни дървета. Некромант, способен да сътвори собствена сянка, би представлявал особено чепат клон. Не обърнах голямо внимание. Исках да видя дали са направили нещо с чичо Дой. Би трябвало да го приберат и да се захванат да го излекуват.

Не успях да намеря чичо. Открих груб знак, надраскан с въглен върху прогнила дъска с разкривения почерк на Едноокия.

Хлапе, това е капан.

Ах, ти…

Искаше ми се да разтърся малкото лайно, за да го събудя, и да го попитам, какво има предвид. Опитах. Може би му причиних кошмари. Той изпъшка и започна да се мята. Но не направи нищо друго. Побеснях.

Ами ако беше вярно?

Какво можеше да е? И от кого?

Ловеца? Затова ли изглеждаше толкова щастлива? Или Кина? Дали богинята не ни искаше вилнеещи в света, заплашвайки да доведем Годината на черепите? Но тя ходатайстваше за нас преди, за да се увери, че оставаме в играта.