Глен Кук - Тя е тъмата

Още въпроси.

Пантерата изрева отново, този път в изненадана болка. Връщаха й, задето подплаши животните.

Зареях се назад, където Знахаря и Господарката бяха устроили леглата си. Той хъркаше. Тя беше напълно будна. Някак усети преминаването ми и се опита да ме проследи с поглед. Изплъзнах й се след няколко крачки. Промъкнах се между клетките. Дългата сянка също беше напълно буден. Ридаеше тихо и трепереше. Не мисля, че беше останало нещо от някога ужасяващия, побъркан магьосник.

И Оплаквача будуваше. Осъзнах, че напоследък не беше вдигал шум. Докато наблюдавах, Оплаквача се опита да изпусне характерния си див писък, но не излезе нищо.

Какво му беше сторила Господарката?

Ловеца на души бе тази, която наистина исках да проуча. И тя будуваше, когато я открих. Все още бе овързана и със запушена уста — до степен, която би ме докарала до ръба на лудостта, но тя изглеждаше толкова щуро весела, както в най-добрите си дни. Усети ме така лесно, както сестра си. Очите й ме проследиха. Те като че ли се смееха, изпълнени с тайно познание. В действителност получих ясното усещане, че поискаше ли достатъчно силно, можеше да се изплъзне от плътта си и да ме преследва. Не можеше. Но желаеше да си мисля, че би могла да го стори. Играеше си с мен дори и при сегашните й обстоятелства.

Това не ме обезпокои толкова много, колкото нейната самонадеяност. Ловеца изобщо не беше изплашена или дори притеснена.

Това трябваше да бъде предадено на капитана и лейтенанта.

Понесох се покрай границата, чудейки се дали трябваше да отида да видя Сари или да се заема с някоя от стотиците задачи, които гонех, докато бродех в призрачния свят. В действителност не исках да правя нищо друго, освен да спя. Моята лична сянка се блъсна в бариерата. Имаше някаква емоция там. Но не можех да кажа дали нещото искаше да говори с мен или да ме изяде. Накара ме да се почувствам, сякаш бях обърнал внимание на просяк, който после отказва да ме остави на мира.

Подминах изнервен Нюен Бао, дебнещ с котешка стъпка, с приготвен меч. Хората от блатата се притесняваха от нашата мисия повече, отколкото мнозината придружаващи ни талианци, въпреки традиционния им наслоен страх от Катовар.

Безсънието беше всеобщ проблем. Спрях, за да подслушам шушукането на Кинжала, Бесния и Уилоу Лебеда. Там обаче нямаше предателство. Лебеда, верен на себе си, разказваше истории за духове. Щеше ми се да мога да разказвам повече за човека. Той беше скица.

Прабриндрах Драх също будуваше, между тях, но очевидно не заедно с тях. Не участваше в разговора.

Зареях се край гарвана. Той ме усети. Изграка тихо веднъж, отвори за момент червено око и възобнови дрямката си. Но гракна отново остро, когато реших да пробвам способността на бариерата да ме задържи.

Без да знам как, получих съобщението, разбрах, че настояваше да скитам само като летя над защитената зона.

Крилата бяха там, на разположение, но не избрах да ги надяна. Продължих да обикалям лагера. Никакви духове не ме наблюдаваха от кой да е път. Източният и западният ставаха все по-невидими, докато обратният на север оставаше твърд, незаплашителен, дори приканващ. Моята спътница сянката също не можеше да ме докопа там. И пътищата бяха защитени.

Отправих се на север. Не бях сигурен какво възнамерявах да правя, макар да ми хрумна идеята да посетя още веднъж Сари.

Много преди да успея да го сторя, бях издърпан обратно в плътта.

Но в последния миг мярнах нещо друго, което ме заинтригува — точно пред Портата на сенките.

Знахаря беше неприятно ведър и бодър следващата сутрин. Господарката носеше потайна усмивка. Трябва да си бяха измислили някакво усамотение за няколко минути.

— Защо си толкова мрачен? — попита Знахаря.

— Изобщо не успях да спя.

— Нервен ли си? Половината от хората се жалват, че не са спали изобщо.

— Призрачна разходка.

— А. И си видял нещо интересно, иначе нямаше да си в такова отвратително настроение.

Разказах му всичко, с изключение на белия гарван. Подчертах убеждението си, че Ловеца беше твърде ведра за човек в нейното положение.

— Тя крои нещо.

— Тя е родена, кроейки интриги — каза Господарката. — Манипулираше хората, преди да може да говори. Не се тревожи за това.

— Ял ли си? — загрижи се Знахаря.

Кимнах.

— Тогава хайде да ги вдигаме и да тръгваме.

— Изчакай, докато ти сервирам един последен нюанс на добро настроение от среднощната ми разходка. Помниш ли онези хора, които видяхме да бягат към моя лагер, докато изкачвахме хълма вчера? Познай кои са. Ако споменеш някой друг, освен Гоблин, Едноокия и Гота, ще сгрешиш. Не мога да се върна във времето, за да разбера, но спокойно мога да се обзаложа, че искаха да ни настигнат, преди да дойдем тук.