Глен Кук - Тя е тъмата

Може би, ако планирах да осъществя по-полезно бродене с призрака, ще трябва да си лягам рано вечерта, докато светът все още будува и заговорничи. Никъде не открих новини, ако не броим очевидното свидетелство, че преследването на приятелите на Отряда се беше разпростряло през повечето от териториите, които благодарение на нашите усилия се намираха под талианска опека. Преследването не изглеждаше да е толкова яростно, каквото беше нашето срещу Удушвачите. Приятелите ни го бяха надживели. Повечето от тях просто пропускаха срещите си. В няколко случаи, където имаше междуличностни конфликти, някои хора завършиха в килиите. Убийството не изглеждаше средство, което Радишата се старае да използва.

Всичките ми предположения се основаваха на оскъдни, среднощни свидетелства.

Не можех да открия Могаба. Нито пък някой от нашите блудни магьосници. Не се изненадах. Не инвестирах много усилия в претърсването. Вложих малко усърдие в опита да намеря хлапето на Знахаря.

Където и да оставаше, то би трябвало да е само. Което даваше известна възможност.

Докато търсих, държах очите си отворени и за някаква следа от истинския Дремльо. Не извадих късмет. Но се препънах в доказателство, че моята слепота може да не е напълно случайна.

Реех се над склон, който знаех, че е в планините на не много мили от бившата пещера на Ловеца. Бях сигурен, че сестрата на Господарката не се е отдалечила много, местейки се, въпреки че разполагаше с килима на Оплаквача. Скитах се в област от малки, дълбоки и тъмни каньони. Прелитах нагоре и надолу през тях, оставяйки се да ме водят стените им, като си мислех, че детето — или всеки друг — ще е откриваемо от топлината или светлината на огъня. Съмнявах се, че щеше да се справи без него.

Не открих никакъв огън. Но намерих моя кон. Струва ми се. Профучах край звяра, долавяйки го за миг, като останах с впечатлението, че бе затворен, без възможност да избяга. Конят усети профучаването ми и се опита да откликне. Но когато спрях и се върнах, не успях да открия нищо. В действителност за секунда ми се стори, че целият този край на света се превърна в сетивна пустиня.

Вече се бях натъквал на Кина при това пътуване. Сега вероятно не бях сам, особено ако някъде наблизо се намираше Дъщерята на нощта.

Познавах в общи линии мястото. Щях да кажа на Знахаря. Той можеше да изпрати войници, ако поиска.

Ловеца нямаше да се изпречи на пътя ни.

Последното ми действие бе да проверя чичо Дой там, където телохранителите Нюен Бао бдяха зорко. Той беше в безсъзнание, но жив. Научих, че го държаха упоен за собственото му добро, давайки му време да се излекува. Каквато и да беше мисията му, не се налагаше да я изпълнява незабавно. Отидох си вкъщи в удобната ми плът и върху коравото легло.

Момчетата ме оставиха да спя, сякаш беше празник. Слънцето вече бе високо горе, когато изпълзях от бункера си покрай двойника на Дремльо с празния поглед, проснат до входа.

Знахаря пристигна скоро след като доядох кашата си за закуска. Не беше мигнал.

— Успя ли да минеш Портата вчера? Как беше?

— Само няколко крачки. И Тай Дей също. Той настоя. Бяхме с въжета, овързани около задниците ни. Седни тук и зяпай гледката покрай пътя — бях обърнал гръб на Дремльо. Не исках да чете по устните ми. Правех жестове, сякаш говорех за нещо друго, докато прошепнах новината си.

Знахаря се подсмихна.

— Е, не е толкова интересно. Засега ще си играем заедно. Няма да кажа дори на Господарката. Макар че трябва да ти споделя, че всички, освен теб, вече го подозираха.

— По дяволите. Ето защо бяхте такива задници. Не ми се доверихте, за да не се издам. Какъв е планът за днес?

— Да пробваме целия път до върха. Ще дойда с теб. Спести си приказките, докато преминем от другата страна.

— Добра идея. — Оставих всичко да чака за по-късно. — Ял ли си?

Той погледна очуканата ми тенекиена купа.

— Тука си живеете като крале, нали?

— Абсолютно. Само най-доброто за каймака на легиона.

— Ще мина без закуска. Този път — той погледна планината и въздъхна. — Едноокия беше прав. Твърде стар съм за такива лайна.

— Не е толкова зле. — Не беше. Когато наричах склона планина, визирах го метафорично. С малко подобрение, пътят можеше да се използва от каруци и върхът на платото не можеше да е по-високо от хиляда стъпки над Портата на сенките. И вероятно не толкова далеч.

— Кажи ми, когато си готов — Стареца масажираше дясното си коляно. Усети, че забелязах. — Малко ревматизъм. Но боли само когато ходя с него.