Глен Кук - Тя е тъмата

Всичките хора, които виждах, бягаха с огромен ентусиазъм. Повечето се оказаха не достатъчно бързи или бяха потеглили твърде късно. Някои изобщо не се показаха на повърхността. Задушаващата земя си свърши работата.

Движение на проблясваща във всички цветове стомана привлече окото ми.

Някой се беше насочил в погрешната посока.

Чичо Дой бе побягнал към бедствието веднага след като то започна. Старото момче си прекарваше добре, ако онзи, който виждах, беше той. Може би беше по-пъргав, отколкото се преструваше. Размахах крила нагоре, плъзвайки се към отраженията на Пепелявия жезъл.

Един гарван е дяволски тромав, когато току-що се е отделил от земята.

Беше чичо. И той не гореше от желание да се наслаждава на компанията ми. Пепелявият жезъл изсвистя като светкавица. Дой имаше по-голям размах, отколкото си спомнях от нашите тренировки. Почти ме докопа. Гарвановите рефлекси ме спасиха. Избегнаха удара, преди мисълта изобщо да ми хрумне.

Заех позиция зад него, така че огньовете да го показват, но извън обсега на замаха му. Когато той откри място, откъдето да гледа, и коленичи там, аз си намерих скромно издигнат камък и кацнах, проклинайки човешката чума, която беше унищожила всичките дървета и високи места наоколо. Шпионирах наблюдателя.

Чичо остана там достатъчно дълго, за да възстанови дишането си и да демонстрира фантастичните си рефлекси, избягвайки няколко огнени кълба, преди земята да се отвори и да се появи стълб от тъмнозелена светлина. Огнените кълба отскачаха от него. Цветът му беше толкова дълбок, че се съмнявах някой по-далеч да може да го види. Движеше се право към мен. Което означаваше, че щеше да премине край чичо Дой.

Веднага след като се отдели от пролуката, зеленият щит се стопи. Създанието вътре в него се появи. За мой късмет, аз бях птица. За щастие на чичо Дой, той беше стар. В противен случай и двамата щяхме да се издавим в собствените си лиги. Съществото беше великолепна жена и тя не носеше нищо.

Ловеца на души.

Дори и в птича форма наистина оцених колко много време мина, откакто не бях виждал жена си. Ловеца започна да блещука, не за да си постави друг щит, а да си промени лицето. Усилието отклони вниманието й от околността. Не забеляза чичо Дой, който се беше слял с нощта умело като Измамник. Иззад Ловеца разпознах форма и лице точно като чичо, размахващ Пепелявия жезъл в изсвистяващ удар, който би трябвало да я разсече на две до гръдната й кост. Тя беше бърза. Опита се да го избегне и да наметне някаква магическа защита. Въздухът изпъшка. Ловеца изпищя и се хвърли напред, жива, но несъмнено посечена зле. Чичо скочи към нея, за да я довърши. Пепелявият жезъл проблесна. Разлетя се кръв. Ловеца заподскача наоколо. Така стори и чичо. Намеси се късметът й. Бамбуков прът започна да пука унищожително. Две огнени кълба нацелиха точно чичо. Ловеца го дебна още известно време, докато беше замаян, но нямаше силата да го довърши. Както и да е, хората вече реагираха на шума, макар че щяха да изминат часове, преди да открият Дой.

Ловеца се завлече надалеч, използвайки отслабващата си магия, за да спре кървенето и да промени формата си. По времето, когато стигна до скритото си облекло, се беше превърнала в Дремльо. Което обясняваше неговата безпомощност. Докато минаваше за ненормален, беше малко вероятно да бъде подложен на изпитателен преглед достатъчно отблизо, че да се разкрие факта как той не е моят помощник и блуден син.

Бях наистина ядосан. Къде се намираше истинското хлапе?

Размахах крила и кацнах на гърдите на чичо. Той се давеше в собствената си кръв. Кълвах и дърпах и го принудих да обърне главата си настрана. После тръгнах да търся Ловеца на души.

Тя беше изчезнала.

Не открих и следа. Но знаех накъде се е насочила. Дремльо щеше да е в моя бункер, без изобщо да е липсвал, когато станех сутринта, мислейки, че само аз съм изкарал безсънна нощ.

Сега вече бях наясно и какво бе станало с Пушека. Онова потрепване на бузата, което зърнах при Дремльо, е била Ловеца, осъзнавайки, че можеше да бъде разкрита, ако някой яхне Пушека и покръстосва по следата й.

Обаче сега знаех тайната й. Вероятно Кина беше по-могъщ враг, отколкото Ловеца подозираше. Богинята дори можеше да има усещане за ирония, използвайки гарван, за да преследва господарката на същата черна птица.

Кацнах на покрива на моя бункер. Под мен Тай Дей сумтеше и хъркаше толкова зле, колкото в нощта, когато унищожихме съкровището на Едноокия. Някой друг там също вдигаше голяма врява. Понеже Дремльо беше навън, реших, че трябва да съм аз, което означаваше, че Сахра е имала право, когато ме обвиняваше, че ръмжа като гладна мечка.