Глен Кук - Тя е тъмата

Отне ми известно време да разбера, че Пушека може да е бил омагьосан да страни от онова, което вършеше Гоблин. Вероятно за да пречи на Едноокия да го открие и да се намеси. Тогава просто малкото лайно щеше да провали цялата операция само защото нямаше и да се замисли, преди да спретне някаква гадна шега на своя приятел.

Направих няколко опита. Беше достатъчно сигурно, че на Пушека са били дадени някакви специални инструкции. Стареца не се бе отказал напълно да го посещава.

След като го знаех, беше лесно да мина покрай защитите на Знахаря. Опасявам се, че Едноокия щеше да има още по-голям проблем.

Открих Гоблин на песъчлив плаж някъде далеч по неизследвания бряг на Шиндай Кус — ужасна пустиня, която запълва голямото парче земя между най-северните и най-южните райони на сенчестите земи. Непроходимите планини, наречени Данда преш, тук ставаха малко по-полегати, преди накрая да нагазят в океана.

Гоблин внимателно се взираше в морето. Близо до брега беше закотвен кораб. По прибоя се плъзгаха лодки. Гоблин не спираше да нарежда оплаквания. От лицата на спътниците му беше ясно, че всичко това вече са го слушали и преди.

Какво, по дяволите, правеше Гоблин на този брулен от ветрове бряг?

Върнах се назад във времето, за да слушам от самото начало. Гоблин беше измъчван от омраза. Така… Какво бе направил капитанът? Изпраща не друг, а самия Гоблин да картографира непознатия бряг. Гоблин мрази блата. И естествено първият етап от пътуването по течението го отвежда през делтата, която е едно огромно блато, широко двеста мили, без един приличен канал, очевидно напълно негодно за обитаване от хора, защото само Нюен Бао живееха там.

Гоблин ненавиждаше пътуването по море почти толкова, колкото Едноокия. Какво бе получил, след като беше пресякъл блатото, почти издълбавайки проклет канал, за да успее? Прокълнат океан с вълни, по-високи от кое да е уважаващо себе си дърво. Той мрази пустини. Така че, какво е открил накрая, след като неговата малка флота е подминала края на блатистия бряг? Толкова пусти земи, че дори скорпиони и пясъчни бълхи не живееха тук. Изгаряш през деня и замръзваш през нощта, и никога не можеш да се отървеш от пясъка. Вятърът го навява навсякъде. Сега той има пясък в ботушите си…

— Не съм роден за това — оплакваше се Гоблин. — Никой не го заслужава. Най-малко аз. Какво изобщо съм сторил на Стареца? Е, добре, може би аз и Едноокия пиехме малко и понякога ставахме свадливи, но какво от това? Щом и Дремльо го прави, това е просто висок младежки дух.

Естествено, той пропускаше факта, че когато той и Едноокия се напиеха, винаги успяваха да се скарат и започваха да мятат нескопосано измислени магии наоколо, взривявайки нещата далеч по-лошо, отколкото някога би могъл Дремльо.

— Човек понякога трябва да разпусне, нали знаете какво имам предвид? Никой някога не е пострадал, нали?

Това вече не беше преувеличение, а откровена измислица.

— По дяволите, в свят, в който има дори капка справедливост, аз щях да бъда пенсионер някъде, където виното е сладко и момичетата оценяват мъжа с опит. Отдадох на Отряда най-добрите векове от живота си.

Гоблин ненавиждаше да командва. Това значеше да се налага да мисли и да взема решения. И да поема отговорност. Гоблин също мразеше всички тези неща. Той просто искаше да пътува през живота, правейки само онова, което е необходимо, за да печели, докато някой друг мисли и взема решенията.

Гоблин мразеше и тежката работа, а в тази пустиня на всеки му се налагаше да си съдере задника от бачкане, за да остане жив.

Накарах Пушека да ме издигне нависоко, чак до малцината орли, успели да оцелеят там, за да видя какво толкова е развълнувало Гоблин.

Той не бе преувеличил относно пустинята.

Покрай брега Шиндай Кус беше изцяло златен пясък. Прибоят го носеше от дълбините.

Непрекъснатите вихри разнасяха пясъка навътре, остъргвайки повърхността на хълмовете, които — като се извисяваха все повече и се разпростираха на изток, образуваха Данда преш. На крайбрежието няколко от хълмовете се извисяваха на повече от сто стъпки над пясъка. Никой от тях не показваше и най-бегъл признак за ерозия от вода. Тук не беше валяло от хиляда години.

Започнах да слизам. Гоблин и двамина други вървяха бавно, отдалечавайки се от брега, като оглеждаха околността. Нещо изригна от пясъка напред. Нещо невъзможно. Чудовище, което не би могло да съществува в този свят, дяволско изчадие с размерите на слон, но с повече крака и косми от тарантула, плюс нещо като пипала на сепия и опашка на скорпион, която размахваше за равновесие. То се олюляваше нестабилно наоколо. Очевидно бе лежало там дълго време, изчаквайки стъпки, които да го призоват.