Глен Кук - Тя е тъмата

— Ей, хлапе, тъкмо видях баба Трол да се търкаля през сумрака по улица „Сияйна като роса“. Сигурен ли си, че не знаеш къде е Гоблин? Трябва да ги събера тези двамата заедно.

Баба Трол наричат собствените й хора майка Гота зад гърба й. Тя дори е по-гадна към тях, отколкото към нас, външните. Ние имаме оправдание. Не сме се родили Нюен Бао.

Казах на Едноокия:

— Прекарал си си наистина добре, като си я съзерцавал как ходи — моята тъща беше силно кривокрака и сякаш нямаше никакви стави в краката си. Клатеше се като претоварена гемия в бурно море.

Черният дребосък плъзна кос поглед към Тай Дей, който беше под ръка, както винаги, когато специално не му се кажеше да стои далеч. Тай Дей показваше признаци на истинско чувство. Едноокия се надяваше, че не го е засегнал до точката, когато щеше да скочи на бой…

Прошепнах:

— Дори той я нарича баба Трол понякога. Но бъди по-предпазлив — попитах по-високо: — Какво става с чичо Дой?

— Не го видях.

— Тай Дей, по-добре намери майка си! — Чичо Дой щеше да ни открие. Когато го устройваше. Всички наблюдаваха потеглянето на Тай Дей. Когато се отдалечи достатъчно, за да не ни чува, аз промърморих:

— Не ми е липсвала дори за миг — надявах се Тай Дей да намери някакъв начин да удължи моята радост.

Едноокия се разкикоти.

Казах му:

— Ако ме питаш, тя е съвършената жена за теб, а не за Гоблин.

— Прехапи си езика, хлапе.

— Имам го предвид.

— Имаш болно чувство за хумор. И си вбесил Стареца.

— А? Как?

— Както го каза той, с няколко дни си просрочил редовните си доклади.

— О, о! — не беше съвсем вярно, но все пак близо до истината. — Заемам се веднага.

— Още ли си носиш гривната?

— А… — напипах я. — Да.

— Добре. Ще ти потрябва.

Свещаря и Хриптящия изобщо нямаха идея за какво си говорим. Но Свещаря даде наистина добър съвет, когато тръгнах:

— Внимавай с гарваните — ми каза той.

Гарваните изглежда наистина се интересуваха от мен напоследък. Не ми се нравеше, но беше смислено от гледна точка, различна от моята. Бях много близо до Знахаря. Ловеца на души би искала и мен да държи под око.

Важеше старата максима. Който е предупреден, е въоръжен.

Трябваше да наваксам със събитията след последното време, което бях прекарал с Пушека. Би трябвало да проучвам фронта, вместо да проверявам Гоблин. Знахаря не искаше да се знае за Гоблин. Каквото и да вършеше малкото лайно, то беше толкова тайно, че не се предполагаше някой да е наясно.

Връвта на китката ми позволи да се приближа до каруцата на Едноокия, без да бъда дезориентиран или разсеян, точно както се случи в лабиринта на двореца. Гарваните ме следваха, макар и да започнаха да се объркват още докато бяхме на четвърт миля. Изгубиха ме.

Чудех се дали това беше изцяло добро. Този тип неща със сигурност ще възбудят любопитството на Ловеца на души, ако й оставаше време, свободно от другите й кроежи.

Чудех се дали отношението на Пушека към Ловеца на души щеше да бъде различно, тук, навън, ако успеех да го накарам да я дебне, докато беше далеч от двореца. Винаги, докато бяхме там, душата му инатливо отказваше да броди, когато и да пробвах да шпионирам лудата сестра на Господарката.

Покатерих се в каруцата и се настаних удобно. Изглеждаше сякаш самият Едноок бе направил малко собствено бродене с призрака. Имаше храна и вода в големи количества. Когато много скитах навън, трябваше да пия и ям повече. Обикалянето с призрака бързо изцежда енергията и обезводнява тялото. Това е клопката. Светът, в който Пушека се движи, е толкова успокояващ, че можеш лесно да забравиш как трябва да се връщаш, за да се храниш. И накрая ще свършиш точно като Пушека.

След захарна кифла и много вода аз се излегнах върху миризливата рогозка и затворих очи, достигнах и овладях душата на Пушека. Той изглеждаше смътно обезпокоен. Обикновено е безчувствено празен. Не можех да открия непосредствена причина за неговото притеснение. Може би Едноокия не се грижеше достатъчно добре за физическите му нужди. Най-добре да проверя. След като направя обиколката си.

Излязох навън и наблюдавах как талианските челни отряди разкъсваха отслабената отбрана на сенчестите. Южняците все още бяха разтресени от земетресението. На много места сривът им беше толкова неочакван, че нямаше никакъв шанс за отстъпление.

До Могаба в Чарандапраш започнаха да достигат объркани доклади. Той ги предаваше на Дългата сянка. Господарят на сенките си оставаше убеден, че не бихме могли да се справим с голяма зимна офанзива, че това беше някой от хитроумните опити на Знахаря да отклони вниманието от онова, което правеше наистина.