Глен Кук - Тя е тъмата

Спътниците на Гоблин избягаха. Малкият магьосник прокълна и каза:

— Друго, което ненавиждам, са нещата, които изскачат от пясъка.

Докато чудовището още се осъзнаваше, той го удари с един от най-добрите си трикове. В ръката му се появи нещо, подобно на три стъпки широка трилъча метателна звезда, сякаш от цветно стъкло. Той я запрати. Чудовището изрева в гневен изблик, когато звездата преряза двойка пипала и няколко крака от дясната му страна. То се опита да нападне Гоблин, който заложи на най-добрата част от храбростта си и си изнесе задника.

Чудовището започна да се влачи наоколо в голям кръг, оставяйки бразди в златния пясък. То изгуби интерес към мъжете на брега. Известно време се опитваше да постави крайниците си обратно, но присаждането не се получи. Накрая чудовището просто се разтрепери силно и започна да се закопава обратно в пясъка с крайниците, с които все още разполагаше.

— И друго нещо, което ненавиждам — жалваше се Гоблин, — е цялата идея за Сенчестия път.

Сенчестият път беше някакъв таен проект, за който бях държан в неведение, защото не беше нужно да знам. Бях подочул името, споменато веднъж или два пъти.

— Дори започвам да се чудя доколко харесвам Знахаря. Това лайно съвсем е откачило. Надявам се кучият син да прекара задгробния си живот на място като това.

Вече нямаше нужда да проверявам Гоблин. Той бе добре. Като всеки добър войник, щом псува, значи е наред.

Отправих се назад към Деджагор.

Дойдох на себе си в каруцата на Едноокия. Бях гладен и жаден. Пушека миришеше зле.

— Едноок! Трябва да хапна нещо. Къде е временната столова?

Черният дребосък промъкна отвратителната си шапка в каруцата.

Едва можех да различа също толкова грозното му лице. Навън вече трябва да се мръкваше.

— За нас е в цитаделата.

— Не е ли прекрасно! Вероятно няма да ям месото — Могаба и неговите приятели, още на наша страна тогава, бяха издържали обсадата в цитаделата, хранейки се с невинни граждани джайкури.

— Казват, че е пиле, не е толкова зле — каза Едноокия, просто за да се преобърне стомахът ми. Той сбръчка нос.

— Тук мирише.

— Казах ти. По-добре да го беше почистил.

Той пробва опасния си вторачен поглед. Не проработи. Казах му:

— Ти ще трябва да живееш с него.

Смятах, че Знахаря ще иска да настигне Господарката. Не бяха се виждали от известно време. Но той изглеждаше доволен да остане в Деджагор, все повече и повече общувайки със своите мрачни пратеници. Гарваните притесняваха онези от Старата банда, чиито задължения ги задържаха в Деджагор. Свещаря и Хриптящия дойдоха при мен да се оплачат. Казах им:

— Той е шефът. Предполагам, че може да харесва гарвани, ако иска — наблюдавах Хриптящия внимателно, неспособен да повярвам, че болестта му все още не го е убила. Сега той кашляше почти непрекъснато.

— Така мислят за тях местните жители — каза Свещаря. — Че са лоша поличба за всеки, освен за Удушвачите.

— Имам чувство, че наистина ще бъдат лоша поличба за всеки, който почне да се жалва от тях. Хриптящ, на постоянно назначение ли си тук?

Старчето потвърди по своя си начин: със суха кашлица.

— Добре. Не мисля, че трябва да си на полето през това време от годината.

— Какво добро ще е да ме оставите тук да умра сам?

— Ти ще ме надживееш, упорит дърт пръдльо.

— Сега съм част от това. Вие, хора, през цялото време ни разказвате за нашата история, а сега получихме възможността да намерим мястото, откъдето е започнало всичко… Аз ще бъда там.

Кимнах, приемайки. Това си беше негово право.

Което ме накара да се замисля колко различни бяхме от другите групи наемници, които бях срещал някога. Сред мъжете нямаше почти никакво хулиганство или бруталност. На практика не бихте попаднали в Отряда, ако бяхте от онези лайна, които се чувстват добре, причинявайки болка на хората около себе си. Даже да успеете, няма да оцелеете дълго.

Историята, културата и традициите на братството са налагани отрано и често, и ако оцелеете достатъчно дълго, за да им дадете шанс, ще стигнете далеч.

Знахаря, разбира се, беше последният последовател на етиката на Отряда. И бе способен да зарази с това всеки друг. С изключение на Могаба. А основният проблем на Могаба с братството беше, че не го командваше той.

Няма голямо практическо значение, освен че показва как не сме банда от пропаднали типове. Ние сме сбирщина чувствителни неудачници, загрижени един за друг. Едноокия се появи и се самопокани в разговора, игнорирайки Хриптящия, макар и старият туберкулозник да беше от неговия роден край.