Глен Кук - Тя е тъмата

— Една от идеите на Господарката — отвърна Знахаря. Той още ме гледаше, сякаш очакваше всеки момент да започне да ми излиза пяна на устата. — Някъде там има постоянен гарнизон, една от отговорностите на войниците е да си отглеждат своя собствена храна.

Когато става въпрос за материално-техническото обезпечение на войната, Господарката беше по-голям експерт от Знахаря. До пристигането ни в Талиос той никога не е бил част от нещо по-голямо от Отряда. Господарката беше управлявала десетилетия армиите на огромна империя.

Стареца просто остави повечето от тези неща на Господарката. Той по-скоро предпочиташе да се отдаде на планирането на своите схеми и да съоръжава Господарката със средства, които тя можеше да използва.

Идеята за реколта не беше нова. Господарката я бе прилагала около повечето от постоянните си гарнизони на север.

Трябва да продължаваш с онова, което работи.

Помага и да държиш съседите по-хрисими, ако посяваш семена в земята, вместо да забременяваш дъщерите им.

— Сигурен ли си, че си добре? — попита Знахаря.

Бяхме почти в подножието на стръмния път към северната порта. Сега Едноокия се движеше на не повече от сто стъпки по-напред, напълно осведомен за нашето присъствие, но без да забави дори и малко. Подозирам, че започнах да забързвам решително напред.

— Контролирам го, капитане. Вече не пропадам в миналото и изобщо не се будя, пищейки. Овладял съм го до малко треперене и потене.

— Ако нещо започне да ти става, искам да знам. Очаквам да останем тук известно време. Ще ти се наложи да го овладееш.

— Няма да се издъня — обещах.

Не след дълго аз и Тай Дей заехме жилищните помещения в една от същите сгради, в които бяхме по време на обсадата. Възстановяването все още не беше достигнало тази част на града. Купчини боклуци още се валяха наоколо.

— Поне са разчистили всичките кости — казах на Тай Дей.

Той изсумтя, оглеждайки се наоколо, сякаш очакваше да види призраци.

— Ще се оправиш ли тук? — попитах го. Нюен Бао вярват в призраци, духове на предци, които ви следват наоколо, натяквайки, ако не сте ги погребали подобаващо. Тук си отидоха много поклонници Нюен Бао, без да бъдат удостоени с подходящи церемонии.

— Налага се. Трябва да съм приготвил всичко до идването на Дой.

Което за Тай Дей си беше голяма реч.

Чичо Дой беше нещо като жрец. Навярно щеше да използва тази възможност, за да извърши нещата, за които нямаше време преди четири години.

— Захващай се. Имам работа за вършене — да огледам наоколо. Мъка, на която да дам воля, макар и да не си го признавах така направо дори пред себе си.

Тай Дей започна да подрежда малкото си багаж.

— Не. Има и други неща, които трябва да свърша сам, освен тайните дела на Отряда.

Тай Дей изсумтя, почти удовлетворен да разполага със собственото си време.

То си беше винаги негово, но той не ме слушаше, когато настоявах, че не ми е длъжен. Ако не бях аз, може би нямаше да изгуби своите сестра и син.

Да спориш с Нюен Бао беше като да се препираш с воден бивол. Не можеш да го убедиш и след известно време Нюен Бао губи интерес и престава да слуша. По-добре да си спестиш енергията.

— Чудех се колко време ще продължи — каза Едноокия, когато го открих. Той беше закарал каруцата в онзи квартал, който обитавахме по време на обсадата, но не беше извадил Пушека. Беше я наврял в една малка задна улица и предполагах, че каруцата щеше да изчезне в прикриващи заклинания веднага щом Едноокия се оправеше с впряга.

— Освободи животните, хлапе, и ги отведи до временната конюшня, докато аз се оправям тука.

Да противоречиш на Едноокия беше малко като да спориш с Нюен Бао. Той става напълно глух. Направи го и в този случай. Зае се със своите си неща, сякаш изобщо не бях там. В името на ефективността, аз се погрижих за животните.

Струва ми се, че ставах доста нетърпелив в очакването си да се върне Гоблин.

Тази малка жаба — магьосникът Гоблин, е най-добрият приятел и най-лошият враг на Едноокия. Той беше толкова труден за откриване, че отначало се зачудих дали не срещам проблем да накарам Пушека да разбере какво искам. Опитах се да се върна там, където го видях за последно — в речната делта по границата на територията на Нюен Бао. Моят план беше да го следвам напред във времето до сегашното му местонахождение. И това работеше много добре, докато корабът на Гоблин не навлезе в облаци мъгла и повече изобщо не излезе.

Пушека не можеше да го открие.