Глен Кук - Тя е тъмата

Дългата сянка получаваше сведенията си без помощта на Оплаквача. Уродливият, измъчен малък магьосник изглежда беше в отпуск. Не можех да го открия.

Нараян Сингх и Дъщерята на нощта се криеха в таен лагер на Удушвачите близо до основните сили на Могаба в Чарандапраш. Не знам защо, но детето привлече интереса ми. Започнах да се скитам напред и назад във времето, изучавайки я. Все повече се притеснявах. Открих нещо, което Стареца трябваше да знае.

Неговата дъщеря разполагаше с някакъв начин да гадае отдалечени събития, макар и не толкова ясно като Пушека. Досега никой, дори Сингх, не я слушаше, но те щяха да го сторят, когато Нараян разбереше, че всичките й смътни предсказания се сбъдват.

Тя изглежда всеки път потъваше в транс. Исках да го изследвам по-отблизо, но Пушека се разбунтува. И този път не съм сигурен, че го обвиних. Това дете имаше около себе си аура, която те кара да трепериш и да мислиш за гробове и неща, които по-добре да останат заровени, дори и в безчувственото пространство, където Пушека бродеше.

Господарката беше далече на юг от Деджагор, тормозейки себе си и своите войници. Тя изглеждаше извънредно изтощена, макар и да не й личеше на възрастта, понеже в сравнение с нея Едноокия изглеждаше като кутре. Уилоу Лебеда, с дворцовата гвардия, беше под нейно ръководство, както и Прабриндрах Драх, който претендираше, че е тук, за да координира усилията си с нейните. Не мисля, че заблуждаваше някой друг, освен себе си.

Господарката беше достатъчно груба като характер, че да не търпи влюбени глупости от никого. Лебеда беше смутен. Принцът изглеждаше слисан. Подслушах няколко разговора, в които те се опитваха да решат какво тревожеше Господарката. Не стигнаха до някаква идея, а и самата тя не даваше указания. Отново бе доволна да запази безнадеждността и болката във вътрешния й свят за себе си.

Предполагах, че след дълъг живот като нейния и така изстрадала като жена на Властелина, да излезе и да моли за помощ по-незначителни създания изглеждаше безсмислено, макар и самата тя да беше по някакъв неин каприз една от нас. Повече или по-малко.

Напук на всичко, което се твърдеше от аматьори и познавачи, нейните изгубени сили се връщаха от години. Тя не беше Господарката, изградила империята на север, толкова силна, че да държи десет като Оплаквача на каишка — негодници, които да скимтят пред нея и да изпълняват тъмните й заповеди, но тя бе достатъчно силна, за да тормози Оплаквача и Дългата сянка, и — сигурен съм — нейната сестра Ловеца на души.

Това беше друг разрив, настъпил между Знахаря и Господарката. Стареца не се доверяваше на тази нейна страна, която обичаше тъмнината. Тя беше твърде близка с нея за доста дълго време.

Стареца се боеше да не я изгуби. Опасявам се, че я отпрати, защото не се справяше много добре със страховете си.

Господарката се беше превърнала в ужас за всички, които се съпротивляваха на напредъка й, това беше сигурно. Нейното настъпление беше по-жестоко от земетресението там, където срещнеше отпор.

Открих моите братя от Отряда в разгара на действието навсякъде, ръководещи тази или онази група. Техните телохранители Нюен Бао оставаха заети. Макар и да бяха слаби след годините преследване от Знахаря и Господарката, Измамниците ненапразно се наричаха така. Онези, които останаха живи, бяха най-изкусните и не пропускаха възможност да ударят Отряда в чест на богинята си.

Въпреки че Могаба имаше няколко хиляди конници, които се движеха на север, те все още не се включваха в битката. От силите на сенчестите, прегазени в района, само бандата на Кинжала не беше хваната неподготвена. А Кинжала, след няколко ожесточени и доста задоволителни за него срещи с полковете, изпратени от талиански религиозни лидери, не си даваше труда да задържи коя да е територия. Той се изтегляше към Чарандапраш точно толкова бързо, че нашите сили да не го застигнат.

Цялата област на военните му действия изобилстваше от религиозни банди. След тяхното спречкване, Знахаря позволи на жреците наистина да преследват Кинжала, независимо от останалата част от войската. Кинжала ненавиждаше жреците и никога не криеше този факт. Сътрудничеството с Господаря на сенките му даде възможност да излее цялата си омраза. Духовенството, на свой ред, беше решено да му затвори устата завинаги.

Стареца изглеждаше много доволен да допусне жреците, които имаха силна традиция в интригантството и намесата в светските събития, да харчат своите богатства, енергия и най-искрени последователи, опитвайки се да го отърват от някой, когото ненавижда.