Анджей Сапковски - Нещо приключва, нещо започва

Търляха се честлинни комбурси (и сврецваха в плите), а щурпите бяха съвсем окласни (и равапсатваха прасурси) 156 156 Думите са цитати от „Алиса в страната на чудесата“, превод Стефан Гечев. — Б.пр. .

Няма да повярвате, но Джаберуокито побягна първо. След него с подвити опашки се втурнаха онези от Les Coeurs , които все още се държаха на краката си. Последна напусна бойното поле кралица Маб, проливайки сълзи върху копринената си рокля. Аз виждах всичко като през напълнен с отвара от цвекло аквариум. А миг по-късно…

Закълнете се, че няма да се смеете. Миг по-късно видях как един бял заек с розови очи поглежда часовника, който беше извадил от джобчето на жилетката си. След това паднах в черна бездънна дупка.

Падането продължи дълго.

Аз съм котарак. Винаги падам на четири лапи. Дори и да не го помня.

— Ах — неочаквано каза Чарлз Латуидж Доджсън, облегнал лакти върху върбовата кошница с пирожки. — Познато ли ти е, Чешърски котарако, разкошното усещане за сънливост, съпътстващо събуждането в лятното утро, когато въздухът е изпълнен с пеенето на птички, през отворения прозорец подухва живителен вятър, а ти, лежащ с притворени очи, виждаш, сякаш все още насън, лениво поклащащите се зелени клонки и повърхността на водата, покрита със златисти бръчици? Ах, повярвай ми, Котенце, това е блаженство, което граничи с дълбок копнеж, блаженство, което пълни очите със сълзи, подобно прекрасна картина или стихотворение.

Няма да повярвате. Той не заекна нито веднъж. Пикникът си вървеше както му е редът. Алиса Лидъл и сестрите й играеха шумно на брега на Темза, една по една влизаха в привързаната за брега лодка и една по една скачаха от нея. Ако междувременно се случеше някоя от тях да пльосне в плиткото, тя писваше заразително и повдигаше високо полите на роклята си. Тогава седящият до мен Чарлз Латуидж Доджсън слабо се оживяваше и леко се изчервяваше.

— And I have loved you oh so long … — замърках аз под мустак, стигайки до извода, че в думите на Мартенския заек имаше много истина.

— Не можах да разбера.

— „ Greensleeves “. Но да не говорим за това. Знаеш ли какво, скъпи ми Чарлз? Опиши всичко това. Както се вижда от приложената илюстрация, приказката постепенно се разшири и се напълни с всякакви куриозни фигури. Време му е да опишеш всичко това. Още повече, че началото вече е поставено.

Той мълчеше. И не сваляше поглед от радостно пищящата Алиса Лидъл, която вдигаше полите си толкова нависоко, че се виждаха гащичките й.

— „Макар че времето е зло и бързо то отлита“ — изведнъж каза тихо той. — „Дете с безоблачно чело и чудо в очите. Не чувам вече твоя смях, лицето ти не срещам. Порасна ти и вече, ах, за мен не се досещаш.“ 157 157 Това е стихотворението-епитафия към „Алиса в огледалния свят“, превод Светлана Комогорова — Кома. — Б.пр.

— По-добре се придържай към прозата — не издържах аз. — Поезията не се търси много на пазара.

— Да, да, разбира се — съгласи се той. — Мисля, че поотрасне ли още малко, съвсем ще ме забрави.

Погледнах го и леко се намръщих, а той рече:

— Не можеш ли… хммм… да се материализираш още малко? Усмивката ти, висяща във въздуха, леко ме изнервя, да знаеш.

— Днес, скъпи ми Чарлз, не мога да ти откажа нищо. Твърде много съм ти задължен.

— Няма нужда — смутено отвърна той и отмести поглед. — Всеки на мое място… Не можех да допусна, че теб… че ти… ще бъдеш убит от собствената ми фантазия.

— Благодаря ти, че не го допусна. Но просто ей така, между нас казано, откъде, о, гордост на кавалерията и пехотата, успя да намериш ворпалски мигблистален меч?

— Откъде съм намерил… какво?

— Дреболии, Чарлз. Отклонихме се от темата.

— Книга, в която да се опише всичко? — Той отново се замисли. — Не знам. Повярвай ми, не съм сигурен, че ще успея…

— Ще успееш. Силата на фантазията ти е способна да троши ребра.

— Хммм. — Той протегна ръка, сякаш се канеше да ме погали, но навреме се отказа. — Хммм, кой знае? Може пък на нея… да й хареса такава книга? Освен това колежът не ми плаща много, няма да е зле да скътам някой друг фунт настрани… Разбира се, ще трябва да я издам под псевдоним. Работата ми като преподавател…

— Нужен ти е приличен nom de plume 158 158 Псевдоним (фр.) — Б.пр. , Чарлз — прозях се аз. — И не само заради управата на колежа. Името ти няма да изглежда добре на корицата. Звучи така, сякаш някой, който е болен от белодробен пневмоторакс, се опитва да си продиктува завещанието.