Анджей Сапковски - Нещо приключва, нещо започва

— Това нннн… — заекна той, този път толкова силно, че очите му едва не изскочиха от орбитите си. — Това нннне…

— Възможно е, възможно е — уверих го, продължавайки да се усмихвам с белите си остри зъби. — Стой си на мястото, намали движенията си до минимум и ще ти подаря здравето. Parole d’honneur 149 149 Честна дума (фр.) — Б.пр. . Разбра ли какво ти казах, двукраки? Единственото, което ти позволявам да помръдваш, са клепачите и очните ябълки. Освен това ти позволявам да продължиш внимателно да вдишваш и издишваш.

— Но…

— Не разрешавам да дърдориш. Не мърдай и мълчи, сякаш от това зависи животът ти. А той, между другото, зависи.

Той ме разбра. Стоеше, потеше се в тишината, гледаше ме и усилено мислеше. Мислите му бяха ужасно объркани. Не очаквах да намеря такива мисли у един преподавател по математика. В същото време Венера Уайтблек си вършеше работата, а въздухът вибрираше от магията на нейното мъркане. Алиса помръдна, застена. Котката я успокои, полагайки леко лапичка на лицето й. Щом видя това, Чарлз Латуидж Доджсън — спомних си как се казва — потрепери.

— Спокойно — казах меко аз, противно на очакванията. — Тук се провежда лечение. Това е терапия. Въоръжи се с търпение.

Той ме погледа няколко секунди.

— Ти си ммм… моя собствена фантазия — промърмори той най-накрая. — Няма смисъл да разговарям с… тттттеб.

— Точно това ти казах и аз.

— Това — той лекичко помръдна ръка, сочейки леглото, — това е ттт… терапия? Котешка терапия?

— Позна.

— „ Thought to be madness “ — изрече той, като по чудо без да заеква, — „yet here is method in’t“ 150 150 „Дори това да е безумно, в него има последователност“ — цитат от „Хамлет“ на Шекспир. — Б.пр. .

— И това все едно аз съм го казал!

Зачакахме. Накрая Венера Уайтблек спря да мърка, легна на една страна, прозя се и няколко пъти облиза козинката си с розовото си езиче.

— Мисля, че свърши — неуверено се обади тя. — Всичко изкарах. Отровата, болката и треската. Имаше още нещо в костния й мозък, не знам какво. Но заради верността си и него изтеглих.

— Браво, My Lady .

— Ваша милост?

— Слушам.

— Още съм жива.

— Нали не си си мислела — усмихнах се високомерно аз, — че ще те оставя да умреш?

Котката присви очи в безмълвна благодарност. Чарлз Латуидж Доджсън, който от дълго време следеше разтревожено действията ни, неочаквано силно се прокашля.

— Говори — разреших му благосклонно аз, вдигайки поглед към него. — Само не ми заеквай, ако обичаш.

— Не знам какъв ритуал се провежда тук — започна тихо той, — но има неща на небето и земята…

— Премини направо към тях.

— Алиса все още е в безсъзнание.

Ха! Той беше прав. Като че ли операцията беше сполучлива. Но само за лекаря. „ Medicine, cura te ipsum “ 151 151 Лекарю, излекувай се сам. (лат.) — Б.пр. — помислих си аз. Не бързах да говоря, чувствайки върху себе си любопитния поглед на котката и неспокойния поглед на преподавателя по математика. Премислих различните възможности. Една от тях беше да свия рамене и да се омета оттук. Но вече се бях замесил много здраво в тази история и нямаше как да отстъпя. Първо басът, на който се бяхме хванали със Заека, а и престижът…

Усилено размишлявах. Но ми попречиха.

Чарлз Латуидж изведнъж подскочи, а Венера Уайтблек се напрегна и рязко вдигна глава. Върху странните викториански тапети се замята бърза, пъргава сянка.

— Ха-а-а-ха-а-а! — запищя сянката, кръжейки около свещника. — Ядат ли котките прилепи?

Венера присви уши, засъска, изви гръбнака си и яростно изхъка. Радецки предвидливо увисна на абажура.

— Честър! — извика той отвисоко, разпервайки едното си крило. — Арчи заповяда да ти предам да побързаш. Лоша работа! Les Coeurs отведоха момичето! Побързай, Честър!

Аз изругах много грубо, но на египетски, така че никой не ме разбра. Погледнах към Алиса. Тя дишаше спокойно, на лицето й се беше появило нещо като руменина. Но, дявол да го вземе, тя още не идваше на себе си!

— Тя все още вижда съня си — откри Америка Чарлз Латуидж Доджсън. — И се боя, че това не е нейният сън.

— Аз също се боя от това — погледнах го в очите. — Но сега не е време за разсъждения. Трябва да я измъкнем от бълнуването, преди нещата да станат необратими. Радецки! Къде се намира сега момичето?

— На полянката в Страната на чудесата! — изскърца Радецки. — На полето за крокет. С Маб и Les Coeurs !

— Да отлитаме!

— Отлитайте! — Венера Уайтблек показа ноктите си. — Аз ще пазя тук.