Анджей Сапковски - Нещо приключва, нещо започва

— Секунда само. — Чарлз Латуидж потри челото си. — Не мога да разбера всичко… Не знам накъде и защо се каните да летите, но… Няма да успеете без мен… Точно аз трябва да измисля края на тази история. А за да го направя… By Jove 152 152 За бога! (англ.) — Б.пр. ! Трябва да дойда с вас!

— Шегуваш се — изхъках аз. — Сам не знаеш какво говориш.

— Знам! Това си е моята фантазия.

— Вече не е.

По пътя наобратно horror vacui беше още по-гадно. Затова бързах. Случва се при подобни прехвърляния бързането да се окаже пагубно. Малка грешка в изчисленията — и попадаш във Флоренция през 1348 година, по време на епидемията от Черна смърт. Или в Париж, през нощта на 23 срещу 24 август 1572 година 153 153 Вартоломеевата нощ. — Б.пр. .

Но на мен ми провървя. Попаднах точно там, където трябваше.

Шапкаря не грешеше и не преувеличаваше, като наричаше тази долна банда кухи фукльовци. Те правеха всичко ефектно и заради ефекта. Винаги. Така беше и сега.

Разположената между акациевите дървета зелена площ неуспешно се преструваше на игрище за крокет. Ефектът се получаваше заради забитите в нея полукръгли вратички, които на крокетен жаргон се наричаха arches . Около десетима Les Coeurs държаха в ръцете си реквизита: чукчета, или mallets , а на тревичката се въргаляше нещо, което би трябвало да представлява топки, но всъщност приличаше на свити на кълбо таралежи. Тон в групата даваше, разбира се, червенокосата Маб, наконтена в карминов атлас и крещящи бижута. С повишен тон и властни жестове тя показваше на Les Coeurs местата, които трябваше да заемат. Междувременно едната й ръка не слизаше от рамото на Алиса Лидъл. Момичето наблюдаваше кралицата и подготовката за играта с искрен интерес и пламнали бузи. Тя определено не разбираше, че се готви не игра, а садистична и показна екзекуция.

Неочакваната ми поява предизвика — както обикновено — леко объркване и шум сред Les Coeurs , което обаче беше набързо пресечено от Маб.

— Съжалявам, Честър — рече студено тя, мачкайки с обсипаните си с пръстени ръце воланчетата на рамото на Алиса. — Много съжалявам, но вече си имаме пълен комплект играчи. Между другото, точно по тази причина не ти изпратихме покана.

— Лошо няма — прозях се аз, показвайки резци, кучешки зъби, премолари и молари, казано накратко цялото ми чене и зъбен емайл, — лошо няма, Ваше величество, аз така или иначе щях да бъда принуден да откажа поканата. Не съм почитател на крокета, предпочитам други игри и забавления. А що се отнася до отбора играчи, то не разполагахте ли и с резерви?

— А теб какво те касае — присви очи Маб — какво имаме и какво нямаме?

— Разбирате ли, трябва да прибера оттук госпожица Лидъл. Надявам се, че това няма да ви развали забавлението?

— Аха. — Имитирайки усмивка, Маб също ми продемонстрира част от ченето си. — Аха. Разбирам. Само ми обясни, защо безкрайните ни спорове относно хегемонията трябва да включват и отнемането на играчки? Ние какво, да не сме деца? Нима не може, след като предварително сме се уговорили за времето и мястото, да се реши това, което трябва да се реши? Може ли да ми обясниш това. Честър?

— Маб — отвърнах аз. — Ако имаш желание да дискутираш, само назови времето и мястото. Предварително, разбира се. Сега не съм в настроение да уреждам диспути. Освен това играчите се тормозят. Затова просто отмъквам госпожица Лидъл и изчезвам. Няма да се натрапвам.

— За какъв дявол — когато нервничеше, Маб започваше да говори на някакъв ужасен жаргон — ти трябва това дете, проклета котко? Защо толкова много ти е дотрябвала? А може би работата съвсем не е в детето? А? Отговори ми!

— Казах ти, нямам желание да споря. Същото се отнася и за отговарянето на въпроси. Ела тук, Алиса.

— Хич и не помисляй да мърдаш, сополанке. — Маб стисна с пръсти рамото на Алиса и лицето на момичето се сгърчи и пребледня от болка. От изражението в тъмните й очи стигнах до извода, че тя е започнала да разбира какви игри се играят тук.

— Ваше величество — огледах се и видях, че Les Coeurs започват лека-полека да ме обграждат, — благоволете да свалите прекрасната си ръчичка от рамото на това дете. Веднага. Благоволете, ваше величество, да инструктирате своите подлизурковци да спазват предвидената в протокола дистанция.

— Сериозно? — Маб показа и останалата част от ченето си. — А ако не благоволя, какво ще се случи, ако мога да запитам?

— Можете. Тогава, червенокоса измамнице, аз също ще се откажа да спазвам протокола. Ще изкарам вътрешностите на цялата ваша банда смотаняци.