Анджей Сапковски - Нещо приключва, нещо започва

Това сложи край на празните приказки. Les Coeurs изведнъж се нахвърлиха върху мен, без да чакат Маб да им заповяда и да махне с обсипаната си с пръстени ръка. Нахвърлиха ми се всичките, които присъстваха. А те бяха много.

Но аз бях подготвен за това. Разхвърчаха се парчета от украсените им със символи на карти за игра салтамарки. Разхвърчаха се парчета от тях самите. От мен също, но в значително по-малко количество. Паднах по гръб. Това донякъде ограничи маневреността ми, но затова пък можех да ги правя на кайма и със задните лапи… Усилията ми постепенно започнаха да се увенчават с успех — няколко Les Coeurs , здраво белязани от моите нокти и зъби, се обърнаха в срамно бягство, пренебрегвайки воплите на Маб, която с прости думи им даваше заповеди, какво точно и откъде да ми изкормят.

— Че кой въобще ви обръща внимание? — внезапно се развика Алиса, внасяйки в суматохата съвсем нов тон. — Вие сте една кол ода карти! Просто една кол ода карти!

— Така ли? — изкрещя Маб, като я дръпна грубо. — Какви ги говориш?!

Един от отряда й, къдраво момче със знак спатия на гърдите, ме хвана с две ръце за опашката. Направо не мога да понасям подобно фамилиарничене, затова незабавно му откъснах главата. Но останалите вече ми се бяха нахвърлили и ме налагаха с юмруци, с токовете на обувките си и чуковете за крокет, дишайки учестено. Бяха зли като самия пъкъл. Но и аз бях лош. Само след миг около мен стана по-просторно и аз успях да премина от позиционна война в маневрена. Тревата вече беше здраво почервеняла и беше станала адски хлъзгава.

Алиса изрита с всичка сила Маб в пищяла. Нейно кралско величество изискано изруга и със замах удари момичето по лицето. То се стовари право върху един от Les Coeurs , който точно в този момент се опитваше да стане. Преди да успее да отърси момичето от себе си, аз го цапардосах веднъж в окото. А другия, който се опитваше да ми попречи, го цапардосах два пъти. Останалите двама си плюха на петите и аз успях да се изправя.

— Е, мила моя Queen of Hearts 154 154 Дама купа (англ.) — Б.пр. ? Може би за днес стига? — казах аз, бършейки кръвта от носа и мустаците си. — Може да довършим друг път, като предварително се уговорим за времето и мястото?

Маб ме възнагради с такъв букет от ругатни, в който определението „раиран кучи син“ беше най-мекото, макар и най-често повтаряното. Тя очевидно нямаше намерение да отлага конфликта за друг път. Няколко Les Coeurs вече се бяха съвзели от първоначалния шок и се подготвяха за ново нападение. А аз бях много изморен и със сигурност имах едно счупено ребро. Прикрих с тялото си Алиса.

Маб изпищя триумфално. Клоните на акацията неочаквано се разгърнаха като водите на Червено море. И оттам, разпалено от миризмата и врявата на Les Coeurs , в тръс изтича едно Джаберуоки, по-точно доста пораснал екземпляр Джаберуоки. Страхотно ужасно Джаберуоки.

— Ще заповядам да ми ушият шапка от теб, Честър — изрева Маб, посочвайки на Джаберуокито върху кого трябва да се нахвърли. — Ако от теб изобщо остане достатъчно кожа за шапка!

Аз съм котарак. Имам девет живота. Само че не помня дали ви казах, че осемте вече съм ги използвал?

— Бягай, Алиса! — изсъсках аз. — Бягай!

Но Алиса Лидъл дори не помръдна, парализирана от страх. Изобщо не се изненадах.

Джаберуокито заора с нокти в тревата, сякаш се канеше да изкопае станция на метрото или тунел под Монблан. Черно-червеникавата му кожа щръкна, правейки го да изглежда два пъти по-голям, макар че и без това той си беше достатъчно грамаден. Мускулите под кожата му изпъкнаха и засвириха Деветата симфония, в очите му се разгоря адски пламък. Раззина паст така, че неволно му се възхитих. И се хвърли върху мен.

Защитавах се яростно. Дадох всичко от себе си. Но той беше по-голям и адски силен. Преди да успея да го сваля от себе си, той здраво поработи върху мен.

Едва се държах на лапите си. Кръвта ми капеше в очите и се съсирваше върху хълбоците ми, а острият край на едното от счупените ми ребра усилено се опитваше да намери нещо в десния ми дроб. Алиса крещеше така, че ушите ми пищяха. А Джаберуокито със сила избърса яйцата си в тревата, помръдна остатъците от ушите си, погледна ме изпод разкъсаните си клепачи и над кървящия носоклюн. Отново раззина паст и изведнъж рязко я затвори. Вместо отново да се хвърли върху мен и да ме доубие, той внезапно млъкна като омагьосан. Като кравешки задник.

Аз се обърнах инстинктивно и, честно ви казвам, за последен път бях виждал такова нещо в „Раждането на една нация“ на Грифит. Между дърветата към мен се носеше помощ. Но това не беше US Cavalry 155 155 Кавалерията на САЩ (англ.) — Б.пр. или ку-клукс-клан. Беше моят познат, някой си Чарлз Латуидж Доджсън. Изглеждаше не по-зле от свети Георги от картината на Карпачо, беше въоръжен с ворпален меч, пръскащ навсякъде ослепителни мигблисални отражения.