Анджей Сапковски - Нещо приключва, нещо започва

— Както при всяко забавление — каза Шапкаря, — забавно се оказва побеждаването на скуката.

— И фактът, че на някой това не му е забавно, по никакъв начин не доказва, че този някой е по-висше същество — изръмжа Арчи. — Не се усмихвай, Честър, тук няма кого да прелъстиш със своята усмивка. Кога най-после ще разбереш, че колкото и да се правиш на умен, никой от присъстващите няма да ти отдаде почит като на божество. Не се намираме в Бубастис, а в Страната…

— Страната на вълшебствата? — обади се Алиса и ни огледа.

— Чудесата — поправи я Шапкаря. — Страната на вълшебствата е Faërie . Това тук е Wonderland . Страната на чудесата.

— Семантика — избоботи в покривката Дормаус. Никой не му обърна внимание.

— Продължавай, Алиса — подкани я Шапкаря. — Какво стана по-нататък, след пирожките?

— Аз — продължи момичето, играейки си с чашката — много исках да намеря белия заек с жилетката, онзи, който имаше още и ръкавици, и часовник на верижка. Помислих си, че ако го намеря, може да се озова до онази дупка, в която паднах… И през нея ще мога да се върна у дома.

Ние се умълчахме. Тази част нямаше нужда от пояснения. Сред нас нямаше никой, който да не знае какво символизира черната дупка — падане, дълго безкрайно падане. Сред нас нямаше такъв, който да не знае, че в цялата Страна няма никой, който дори отдалеч да прилича на бял заек с жилетка, часовник и ръкавици.

— Вървях си аз — тихо продължи Алиса Лидъл — по обсипаната с цветя полянка и изведнъж се подхлъзнах, защото поляната беше мокра от росата и много хлъзгава. И паднах. Сама не знам как, но цопнах в морето. Така си помислих, защото водата беше солена. Но се оказа, че изобщо не е море. Разбирате ли? Това беше една огромна локва от сълзи. Защото по-рано бях плакала, и то много… Защото се изплаших, и си помислих, че никога повече няма да намеря нито заека, нито дупката. Всичко това ми го разясни една мишка, която също плаваше в онази локва, тъй като и тя като мен паднала в нея. Измъкнахме се взаимно от локвата, тоест мишката ме измъкна малко, и аз я измъкнах малко. Тя, горката, беше цялата мокра и имаше дълга опашка…

Алиса замълча, а Арчи ме погледна с превъзходство.

— Независимо какво си мислят за това всякакви там котараци — обади се той, разкривайки на показ два жълти зъба, — мишата опашка е фалически символ. С това се обяснява, така да се каже, паническият ужас, който обхваща някои жени, щом зърнат мишка.

— Не, направо сте се побъркали — рече убедено Алиса. Никой не й обърна внимание.

— А соленото море — обадих се ехидно аз, — образувано от момичешките сълзи, това, разбира се, е докарващата ги до плач страст по пениса, така ли, Арчи?

— Точно така! За това са писали Фройд и Бетелхайм. В дадения случай по-уместно е да се позовем на Бетелхайм, тъй като той се е занимавал с детска психология.

— Никакъв Бетелхайм няма да зовем — намръщи се Шапкаря, наливайки уиски в чашите. — И Фройд нека requisat in pace 138 138 Почива в мир (англ.) — Б.пр. . Тази бутилка е точно за нас четиримата, comme il faut 139 139 Напълно достатъчно (фр.) — Б.пр. не ни трябват други. Разказвай, Алиса.

— После… — замисли се Алиса Лидъл. — После случайно се натъкнах на лакея. Но когато се вгледах отблизо, се оказа, че това не е никакъв лакей, а голяма жаба, облечена в лакейска ливрея.

— Аха! — зарадва се Мартенския заек. — Ето я и жабата! Мокро и хлъзгаво земноводно, което, когато се раздразни, се раздува, расте, увеличава размера си! Как мислите, какво символизира? Разбира се, че пенис! Ето какво!

— Естествено — кимнах аз. — Че какво друго? Ти всичко асоциираш с пениса и задника, Арчи.

— Вие сте побъркани — каза Алиса. — И цинични.

— Разбира се — потвърди Дормаус, вдигайки глава и поглеждайки ни със сънените си очи. — Всички знаят това. О, тя е още тук? Още ли не са дошли за нея?

Явно притеснен, Шапкаря огледа гората, от дълбините на която се разнасяше някакво пращене и хрущене. Аз, като един истински котарак, отдавна бях чул тези звуци, още преди да се приближат към нас. Това не бяха Les Coeurs , а група зблонки, търсещи в тревата нещо за ядене.

— Да, да, Арчи. — Въобще нямах намерение да успокоявам Заека, който също чу пращенето и наостри уши. — Трябва да побързаш с психоанализата, защото Маб ще я довърши вместо теб.

— А защо не я довършиш ти? — помръдна с мустаци Мартенския заек. — Като по-висше същество, ти знаеш по вода механизмите, които стоят в основата на психичните процеси. Със сигурност знаеш как стана така, че умиращата дъщеря на декана на колежа „Крайст чърч“, вместо да си отиде в мир, скита из Страната, без да се пробужда от дълбокия си сън?