Анджей Сапковски - Нещо приключва, нещо започва

Арчи Мартенския заек ме забеляза пръв.

— Вижте кой идва — възкликна той, а тембърът на гласа му недвусмислено показваше, че в тази компания чай пиеше само Алиса. — Кой идва? Да не ме лъжат очите? Но това е, ще цитирам пророка Йеремия, най-благородното от животните с величествени движения и надменни крачки.

— Някъде тайно са разбили седмия печат — подхвана и Шапкаря, като сръбна от порцелановата чаша нещо, което очевидно не беше чай. — Погледнете само, иде бледият котарак и води ада след себе си.

— Истина ви казвам — отбелязах аз без високопарност, приближавайки се към тях, — звучите като разстроени наркомани.

— Сядай, Честър — каза Мартенския заек. — Налей си. Както виждаш, имаме си гост. Той тъкмо ни развличаше с разкази за приключенията, които е преживял от мига, в който е влязъл в нашата Страна. Сигурен съм, че с удоволствие ще го послушаш. Нека ви запозная.

— Вече се познаваме.

— Разбира се — каза Алиса и се усмихна весело. — Познаваме се. Тъкмо той ми показа пътя към прелестната ви къщичка. Това е Чешърския котарак.

— Какви си ги наприказвал на детето, Честър? — помръдна с мустаци Арчи. — Пак си се хвалил с красноречието си, за да докажеш превъзходството си над останалите същества? А, котако?

— Аз имам котка — ни в клин, ни в ръкав изтърси Алиса. — Тя се казва Дайна.

— Вече ни каза.

— А този котарак — Алиса ме посочи нетактично с пръст — понякога изчезва, и то така, че във въздуха остава да виси само усмивката му. Бррр, кошмар.

— Е, какво ти казах! — Арчи повдигна глава и ушите му, украсени със залепнали тревички и пшенични класове, щръкнаха. — Изфукал се е! Както винаги!

— Не съдете — обади се Пиер Дормаус с абсолютно трезв глас, без да вдига глава от покривката, — за да не бъдете съдени.

— Млъквай, Дормаус! — махна с лапа Мартенския заек. — Спи и не се обаждай.

— А ти продължавай, продължавай, дете мое — подкани я Шапкаря. — Ние ще послушаме с удоволствие разказа за твоите приключения, а времето лети.

— И още как — изръмжах аз, гледайки го в очите. Арчи прихна пренебрежително.

— Днес е сряда — каза той. — Маб и Les Coeurs играят своя идиотски крокет. На бас, че не знаят нищо за нашата гостенка.

— Подценяваш Радецки.

— Повтарям ти, имаме време. Затова ще се възползваме от него. Подобни забавления не ни попадат всеки ден.

— И какво му е забавното тук, ако смея да попитам?

— Сега ще видиш. Е, скъпа Алиса, разказвай. Целите сме слух.

Алиса Лидъл ни огледа любопитно с тъмните си очи, сякаш очакваше, че наистина ще се превърнем в нещо.

— Така, докъде бях стигнала? — замисли се тя, без да дочака метаморфозата. — Аха, сетих се. Поничките, на които имаше надпис: „Изяж ме“, бяха покрити много красиво със стафиди върху жълт крем. Ах, колко бяха вкусни тези понички! Направо имаха вълшебен вкус! И наистина бяха вълшебни. Отхапах само една хапка и започнах да раста. Изплаших се, нали разбирате… И бързо отхапах от друга поничка, също много вкусна. И веднага започнах да се смалявам. Това бяха магии, да. Можех да ставам ту голяма, ту малка, можех да се свивам и да се разтягам. Както си поискам. Разбирате ли?

— Разбираме — отвърна Шапкаря и потри ръце. — Е, Арчи, твой ред е. Слушаме те.

— Всичко е от ясно по-ясно — надменно заяви Мартенския заек. — В глупостите й се забелязва очевиден еротичен подтекст. Яденето на поничките е израз на типично детските орални блянове, които се базират на все още спящата сексуалност. Да ближе и да мляска, без да мисли — това е типично за периода на полово съзряване, макар че трябва да призная, че на света са известни и такива личности, които до дълбока старост не излизат от тази възраст. Що се отнася до предизвиканото чрез яденето на поничка свиване и разтягане — то мисля, че няма да се окажа първооткриватед, ако ви напомня за мита на Прокруст и прокрустовото ложе. Става дума за подсъзнателното желание да се приспособи, да вземе участие в загадката на посвещението и присъединяването към света на възрастните. Тук също има и сексуален подтекст. Момичето желае…

— Ето в какво се състояло вашето забавление — отбелязах аз. — В психоанализа, чиято цел е да се разбере как се е озовала тук. Само че проблемът се Състои в това, Арчи, че при теб всичко се основава на сексуалността. Което, впрочем, е типично за дивите и питомните зайци, невестулките, катериците и останалите гризачи, на които само едно нещо им е в главата. Но ще повторя въпроса си: кое му е забавното тук?