Анджей Сапковски - Нещо приключва, нещо започва

Преодолявайки отвращението си, свалих горе-долу чистите панталони на шаулиса и ги обух. Падаха ми, затова седнах да наглася колана. Пуйков остави на мира радиостанцията и измъкна от дълбоките джобове на куртката си малко радио и някакво странно устройство. Той включи радиото — зазвуча църковна музика, което означаваше, че станцията е полска. Не протестирах. Музиката беше тиха, а в близките околности от известно време не се чуваха нито изстрели, нито викове.

Анализа бършеше с носна кърпа лицето и ръцете си. Пуйков свърза устройството си към стърчащ от земята проводник, сложи отстрани уоки-токито и слушалките от моя уокмен. После отново започна да настройва радиото — чуваше се пукане, статични разряди и части от мелодии.

— Слушайте — изведнъж каза той. — Ausgerechnet хванах Варшава. Там става нещо. Някакъв скандал или дявол знае какво.

— Сигурно подпалват синагога — казах аз и изплюх пясъка, хрущящ между зъбите ми. — Както обикновено. Няма повод за безпокойство.

— Или църква — добави Анализа. — Като в Лодз. В Лодз запалиха църквата. Онези, е… Говориха по телевизията. Как се казваха? А, Кирил Росяк и Методи Прухно.

— Именно. Остави я Варшава, Пуйков, хвани Гданск или Крулевец. Поне да узнаем какво става на фронта. Писна ми да вися в тази яма и огладнях.

— Ха — подкрепи ме Анализа. — И аз също…

— Тихо — каза Пуйков, навеждайки се над радиото. — Не е това. Нещо друго е. Някаква демонстрация.

— Казвам ти, че е църква.

— А има ли във Варшава църкви 99 99 Става въпрос за cerkiew — православна църква. — Б.пр. ?

— Вчера имаше. Защото валеше.

— По-тихо, казвам ви. Демонстрация във Варшава, пред „Интернешънъл Харвестър“ в Урсус. Май има куп народ. О, точно се изказва Марчин Кьониг.

— Марчин Кьониг? — Анализа обу панталоните ми и нави крачолите. — Пуснали ли са го вече от затвора?

— Ама че си глупава, Анализа — каза Пуйков. — Той беше в затвора по време на Унията, а сега вече от половин година е такъв… е, председател на Движението. Capisco 100 100 Разбираш ли? (итал.) — Б.пр. ?

— Si 101 101 Да (итал.) — Б.пр. — кимна Анализа, но аз знаех че лъже. Не можеше да capisco , защото никой не capisco .

— Увеличи го, Пуйков — помолих го аз. Защото, разбирате ли, все пак ми беше интересно какво ще каже Марчин Кьониг. Напоследък много се говореше за Марчин Кьониг.

— По-силно? — попита Пуйков. — По-силно ли искаш, Ярек?

— Нали казах ausgerechnet . Да не си оглушал?

— Е, моля.

И в този момент Марчин Къониг загърмя из целия парк. Отвсякъде, от всички посоки. Из целия парк, стадиона, и, кой знае, може би целия град. Пуйков се разкикоти, явно много доволен от себе си.

— Scheisse ! — извиках аз. — Какво е това?

— Високоговорителите на стадиона — изпъчи се Пуйков. — Включих се към тях през комутатора…

— Изключи го, мамка му!

— Ти искаше по-силно — отново се разсмя способният електротехник. — Така че ето ти по-силно. Нека всички да послушат. Не се бой, Ярек. Никой няма да се сети, че това е от нашата яма. По-добре послушай какво казва този тип.

Заслушах се.

— Имам една мечта! — извика изведнъж Марчин Къониг, а тълпата, събрала се пред фабриката „Интернешънъл Харвестър“ в Урсус нададе рев. — Имам една мечта!

Стрелбата утихна, чуха се само няколко случайни изстрела, някъде изгърмя мина, прелетя хеликоптер. А после всичко утихна. Целият град. Имаше го само Марчин Къониг и тълпата, събрала се пред Интернешънъл Харвестър.

— Имам една мечта и в тази мечта е дошъл денят на истината! Денят, в който за всеки е станало ясно, че всички ние сме братя, че всички ние сме равни! Денят, в който сме разбрали, че няма никакви граници, че границата не е нищо повече от драсканици върху нищо незначещи листове хартия! Денят, в който сме отхвърлили от душите си отровата на омразата, поемана от нас много поколения. Този ден наближава, братя!

Тълпата шумеше, ревеше. Някой ръкопляскаше. Някой пееше „ We Shall Overcome “. Някой скандираше: „ Juden raus “ 102 102 Евреите вън! (нем.) — Б.пр. . Някой свиркаше.

— Имам една мечта и в моята мечта този свят най-накрая е станал Божие царство на земята! Имам една мечта и истина ви казвам, братя: тази мечта е пророческа! В моята мечта хората с всички цветове на кожата, вероизповедания, убеждения и националности си подадоха ръце и ги стиснаха! Всички те станаха братя!

Над парка все още се виеше дим, но изглеждаше, че е започнал да оредява, сякаш го издухваше умноженият от ехото глас на Марчин Кьониг, гърмящ от високоговорителите на стадиона с нищо незначещо название, в парка с нищо незначещо име. Над града с нищо незначещо име изведнъж проблесна слънце. Така ми се стори. Но можеше и да греша.