Анджей Сапковски - Нещо приключва, нещо започва

Паркът отново се разтърси от експлозия, Фрайкорпс бяха хвърлили срещу литовците всичко, каквото имаха — минохвъргачки, безоткатни оръдия, ракети. Тоалетната, която уцелваха отново и отново, намаляваше размерите си с всеки следващ залп. Димът се стелеше по земята, втичаше се в ямата и ни задушаваше.

— Анализа?

— Аха?

— В парка ли беше, когато всичко започна?

— Не — подсмъркна тя. — Вървях към училище и ме хванаха… А после ме завлякоха в парка… в храстите…

— Край, Аня. Вече всичко е наред. Не плачи. Сега си в безопасност.

Де да беше.

От западната страна на парка залаяха автомати, избухна граната. От двете страни се разнесоха бойни викове.

— Vorwärts !!! Gott mit uns 91 91 Напред! Бог с нас! (нем.) — Б.пр. !!!

— Lietu-u-u-uva !!!

Само това липсваше. На двете страни им беше хрумнала една и съща мисъл — нападение. И, което беше още по-лошо, някакъв доморасъл Гудериан 92 92 Хайнц Вилхелм Гудериан (1888 — 1954) — немски генерал от танковите войски, блестящ военен тактик и теоретик от времето на Втората световна война. — Б.пр. от Фрайкорпс беше решил да проведе своя блицкриг право през нашата яма, за да удари шаулисите по фланга.

Притиснахме се като червеи към земята, между кабелите и отломките.

— Feuer frei — разнесе се глас до самата яма. — Verdammt noch Mal, Feuer frei ! Schiess doch, du Hurensohn 93 93 Пряк обстрел! По дяволите, пряк обстрел! Стреляйте, кучи синове! (нем.) — Б.пр. !

Последвалите викове бяха заглушени от бесен откос с М-60 — толкова близо, че чувах как гилзите се сипят като градушка върху бетона. Някой изкрещя ужасено. Само веднъж — и утихна. По настилката скърцаха ботуши, гърмеше канонада.

— Zurück ! — викаше някой горе, навътре в парка. — Beeilung, Beeilung ! Zurück 94 94 Отстъпвай! По-бързо, по-бързо! Отстъпвай! (нем.) — Б.пр. !

— Lietu-u-u-uva !

„Ясно — помислих си. — Зелигаускас контраатакува. И също право през нашата яма, motherfucker 95 95 Скапаняк (англ., вулг.) — Б.пр. такъв!“

Близо до ямата залаяха АК-47, различни от М-16 на Фрайкорпс, по-притъпено и силно, а всичко това беше заглушено от грохота на взривяващи се гранати и мини.

— О, Боже-е-е-е-е! — заизвива ужасено някой до самия ръб на ямата.

Анализа, превита на три, се тресеше толкова силно, че ми се наложи да я притисна към земята.

— О, Бо… же-е-е-е! — повтори някой съвсем наблизо, падна тежко на ръба на ямата и се стовари право върху нас. Анализа запищя. Аз не изкрещях, само защото онемях от страх.

Това беше шаулис, без шапка; сламенорусите му коси бяха слепени от кръв. Кръвта заливаше лявото око и шията му. Изглеждаше сякаш под мундира има тъмночервена тениска. Лежеше превит на дъното на ямата и риташе отломките с къси удари на ботушите. После се обърна настрани, застена и отвори цялото си око. Погледна ме. И закрещя, задавяйки се с кръв. Когато стисна клепачи, лицето му се разтрепери.

Не знам дали ви казах. Не съм хич красив. Чернобил, нали разбирате. Генетични изменения.

Нищо не може да се направи. Нищо.

Генетични изменения.

Шаулисът отвори окото си и ме погледна отново. Вече по-спокойно. Аз се усмихнах. Шаулисът също се усмихна, през сълзи.

Или поне ми се искаше да вярвам, че е усмивка. Но не вярвах.

— Искам… да пия… — изрече ясно той. На полски.

Погледнах отчаяно Пуйков. Пуйков ме погледна със същото отчаяние. И двамата, абсолютно отчаяни, погледнахме Анализа. Анализа безпомощно сви слабите си рамене, а брадичката й затрепери ужасено.

До ямата ни се взриви ръчна граната, засипвайки ни с почва. Чухме пронизващ вопъл и веднага след него — рязък откос от инграм. Инграмите са адски скорострелни и откосът прозвуча така, сякаш някой внезапно разкъса огромен парцал. Точно над нас нещо зафуча, изкрещя: „ Scheisse !“ 96 96 По дяволите! (нем.) — Б.пр. и се строполи право върху нас.

Отново се притиснахме към земята.

Това, което се строполи върху нас, се оказа доброволец от Фрайкорпс, облечен с камуфлажен гащеризон, доста живописен, но абсолютно безполезен при градски бой. Цялата предна част на гащеризона, от увисналото на шията уоки-токи до овесения с всевъзможни калъфи колан, беше тъмночервена от кръв. Доброволецът се изтърколи на самото дъно на ямата, някак странно се напрегна и си пое дъх, при което по-голямата част от въздуха излезе с бълбукане през дупка в гърдите му.

— Да пия — повтори шаулисът. — О, Боже… Да пия… Вода-а-а!

— Wasser — избълбука доброволецът. Ние едвам разпознахме думите му, защото устата му беше пълна с кръв й пясък. — Wasser… Bitte… Hil… fe, bitte… Jilfe-e-e-e 97 97 Вода. Вода, моля. Помощ! (нем.) — Б.пр. !