Анджей Сапковски - Нещо приключва, нещо започва

— Ярек? — Анализа подсмъркна.

— Да?

— Нямам гащички.

— Какво?

— Нямам гащички. Баща ми ще ме убие, ако се върна без гащички.

Ха, това беше напълно възможно. Инженер Будишевски беше прочут с желязната си ръка и железния си морал. Беше абсолютен маниак на тази тема — но аз май вече ви споменах за това. Вече си представях Анализа на гинекологичния стол у доктор Здун, който трябваше да й даде удостоверение за невинност. Доктор Здун, който от известно време вече не си изкарваше прехраната по същия начин както преди, все още издаваше удостоверения, защото без тях имаше трудности с църковните бракове, а ако момичето беше и непълнолетно, можеше да се озове в изправителната колония във Ваплев. Доколкото знаех, фалшивото свидетелство струваше шест хиляди злоти. Цяло богатство.

— Аня?

— Аха?

— Направиха ли ти нещо? Извинявай, че питам, знам, че не ми влиза в работата, но…

— Не. Нищо не ми направиха. Само ми свалиха гащичките и… ме опипваха. И нищо повече. Страх ги беше, Ярек… Опипваха ме и постоянно се оглеждаха, и не пускаха карабините си…

— Тихо, Аня, тихо.

— Те смърдяха на страх, пот, дим, воняха на това, на което вони тук, долу, на това, което остава след взрива… И на това, на което вонят мундирите, нали знаеш, от което сълзят очите. Никога няма да забравя това… и ще го сънувам нощем…

— Тихо, Аня.

— Но нищо не ми направиха — прошепна тя. — Нищо. Единият искаше… Целият се тресеше… Удари ме. По лицето. Но ме оставиха и избягаха… Ярек… Това вече не са хора… Вече не.

— Хора са, Аня — казах уверено, докосвайки писмото, шумолящо в джоба ми.

— Ярек?

— Какво?

— Да разкажа ли на отеца? За това, което ми направиха?

Момичето наистина беше неориентирано. Влиянието на новоизлюпения евангелист инженер Будишевски напълно бяха притъпили инстинкта й за съхранение.

— Не, Аня. Не казвай нищо на отеца.

— Дори и като се изповядвам?

— Дори и тогава. Анализа, ти какво, да не си спала в часовете по религия? Трябва да изповядваш греховете си. Ако откраднеш нещо или споменеш името Му напразно. Или не почиташ баща си. Но не е казано, че трябва да се изповядваш, ако някой свали насила гащичките ти.

— Ааа — каза несигурно Анализа. — А грехът нечистота? Какво разбираш ти от това? Отецът каза, че ти и баща ти сте глупави атеисти и слепи или как беше там… Че ти не си… Как се казва това? Аха, е не си по Негов образ и подобие… Не, трябва да се изповядам… А баща ми ще ме пребие…

Анализа наведе глава и започна да плаче. Какво пък, нямаше друг изход. Потиснах в себе си праведния гняв срещу отец Кочуба. Мъж, седящ с жена в яма от бомба, трябва да се грижи за нея. Да я успокоява. Да й създава чувство за безопасност. Нали? Прав ли съм или не?

— Анализа — казах аз безцеремонно, — отец Кочуба е тъпанар и мошеник. Сега ще ти докажа, че разбирам и от църковните въпроси, и от Светото писание. Защото е написано в… в посланието на Амвросий до ефесяните…

Анализа спря да плаче и започна да ме слуша с отворена уста. Нямаше връщане назад. Продължих с Амвросий.

— Написано е — измънках аз, — че при него отишли кадуцеите…

— Не са ли садукеи?

— Не ме прекъсвай. Та както казах, отишли садукеите и онези… еее… митарите при Амвросий и го попитали: „Наистина, свети човече, съгрешила ли е еврейката, на която римските легиони са свалили насила гащичките?“. А Амвросий нарисувал върху пясъка кръг и кръст…

— Какво?

— Не ме прекъсвай. И им казал: „Какво виждате тук?“. „Наистина виждаме кръг и кръст“ — отговорили те. „Истина ви казвам — рекъл Амвросий, — ето го доказателството, че тази жена не е съгрешила, и по-добре си идете по домовете, митари, защото и самите вие не сте без грехове, и не съдете, за да не бъдете съдени. Идете си оттук, защото истина ви казвам: сега ще взема този камък и ще го хвърля по вас.“ И си отишли митарите с голям срам, защото съгрешили, като очернили тази жена. Разбра ли, Анка?

Анализа престана да реве и се притисна към мен. „Благодаря ти, свети Амвросий“ — помислих си аз.

— А сега — казах, като се изправих, разкопчах панталоните си и ги свалих, — събличай тази разкъсана рокля и обуй моите панталони. Баща ти изобщо не знае какво си облякла сутринта. Хайде, давай!

Извърнах се.

— И забрави за случилото се. Нищо не се е случило с теб, разбра ли? Това е бил само сън, Анализа. Всичко това е сън, кошмарен сън — този парк, тази война, тази яма, тази воня и този дим. И тези трупове. Разбираш ли?

Анализа не отговори, само още по-силно се притисна към мен. Пуйков известно време ни гледа странно, а после се върна към своите кабели и съединители. Сега той беше настроил уоки-токито така, че се чуваше оживен диалог, прекъсван само от щракането на превключвател, и това звучеше така, сякаш събеседниците приключват всяко изречение с пускане на газове.