Анджей Сапковски - Нещо приключва, нещо започва

Под англосаксонското признание забелязах изконна полска идеограма, представляваща схематично изображение на женски полов орган. Художникът или съзнаваше ниското качество на рисунката, или се беше усъмнил в интелигентността на зрителя, но се беше застраховал срещу неправилното възприемане на творбата му чрез съответния надпис, но не си беше правил труда да го превежда на други езици.

— Какво ще правим? — повтори Пуйков. Куршумите свистяха приятно, а непознатият зад тоалетната плачеше още по-жално.

— Могат да ни гръмнат — процедих през стиснатите си зъби. — Могат, могат, могат…

— Е? Какво ще правим?

Замислих се. За кратко.

— Да вървим. Бързо, Пуйков, на къси прибежки.

И ние изскочихме от ямата и побягнахме, и се хвърлихме на затрупаната с отломки земя, скочихме и побягнахме отново. Можеха да ни гръмнат. Но трябваше да го направим. Вие самите щяхте ли да си седите в ямата, ако чувахте нечий плач? Нямаше да си седите, разбира се. Така че няма защо да се чудите на решението ни.

Добрахме се до тоалетната и видяхме ревлата. Ох, зле изглеждаше. Веднага се виждаше, че това коте не винаги е яло „Уискас“.

— Анализа! — изпъшка Пуйков, поемайки си дъх. — Какво правиш тук?

— Не стой така! — извиках аз. — Хващай я и я мъкни до ямата!

Провървя ни. Не ни гръмнаха. На свистящите над парка куршуми не им беше до нас. Добрахме се до ямата и скочихме на самото дъно, като при това си разбих лакътя в парче бетон и в този ден станах Рамбо Първата Кръв.

Пуйков се надигна на четири крака, изплю налапания пясък и изтри уста с опакото на ръката си.

— Анализа — каза Пуйков. — Какво правиш тук? Holy shit 83 83 За бога! (англ., разг.) — Б.пр. , момиче! Откъде се взе тук?

Анализа седна, пъхна глава между продраните си колене, придърпа върху задника си остатъците от роклята си и се разрева на full volume 84 84 С пълна сила (англ.) — Б.пр. .

Пуйков се изплю и приседна върху трофейното седалище. Аз също се изплюх, но върху намереното на дъното на ямата парче от вестник. От едната му страна пишеше: „АДАЛ УДРЯ ФА“, а от другата: „АВИ СИ МАЛКО ЛУ“. Анализа продължаваше да ридае.

— Е, Аня — обадих се. — Престани. Вече всичко е наред. Не се бой, няма да те оставим сама. Когато цялата тази бъркотия приключи, ще те отведем вкъщи.

Анализа заплака още по-горчиво. Тъжно поклатих глава.

Анализа, като всички нас, беше типично дете на своето време. Майка й, която не познавах, беше от Плоцк, откъдето беше избягала през зелената граница в Бундесрепубликата. Още тогава тя била бременна с Анализа и никога не би получила нито паспорт, нито удостоверение от Курията. Попаднала в Шнайдемюл, бившата Пила. Там, трескаво търсейки лекар, занимаващ се с аборти, се запознала с един немски офицер, двамата набързо се влюбили, оженили се и решили да имат дъщеря. Скоро офицерът получил arbeit 85 85 Работа (нем.) — Б.пр. в Ostpreussen 86 86 Източна Прусия (нем.) — Б.пр. , а после се прехвърлил в Сувалки и започнал да работи в нашия Холцкомбинат 87 87 Holz (нем.) — дърво, дървесина. — Б.пр. . Този инженер бил странен тип, влюбен във всичко полско; даже май се канел да получи полско гражданство, но не успял, тъй като бил евангелист. Смятал поляците за избран народ, с Велика Историческа Мисия, и изобщо, noch ist Polen nicht verloren, hurra 88 88 Полша още не е победена, ура! (нем.) — Б.пр. . Малко бил побъркан на тази тема. Ето защо след преместването си в Сувалки изпратил дъщеря си в полско училище. Ausgerechnet 89 89 По-точно (нем.) — Б.пр. в нашето училище, гимназията „Светият дух“. Казваше се Ана-Лиза Будишевски, но всички й викаха Анализа. Майката на Анализа, която аз не познавах, починала през 1996 година, по време на епидемия от холера, донесена от румънците. Нали си спомняте, тогава измряха около шейсет хиляди души от болест, наречена „Чаушеску“ или „Дракула“. Онези, които тогава се разболяха и оцеляха, шеговито ги наричаха „дупа боли“, което на румънски означава „преболедувал“. Оттогава този израз стана популярен за определението „оздравял“.

До ямата с грохот се взриви мина. Анализа запищя и здраво се притисна към мен, като толкова силно се вкопчи в ръцете ми, че дори не можех да изтръскам посипаната си с пръст глава.

— Е, вече всичко е наред, Аня — казах аз, усещайки как в зъбите ми скърца пясък. Анализа тихо хлипаше.

Пуйков, надянал слушалките на уокмена ми, се беше гмурнал в разноцветните спагети от кабели от разбитата телефонна кабина. Леко изплезил език, той се ровеше там, дърпаше проводниците и пъхаше вътре извадената от джоба отвертка. Пуйков се увличаше по електротехниката, това му беше хобито. Имаше невероятен и самороден талант в тази сфера. Нямаше нещо, което да не може да измайстори или ремонтира. Вкъщи имаше късовълнов предавател и самоделна стереоуредба. Много пъти беше поправял и усъвършенствал моите „Сони“ и „Кенууд“. Струва ми се, че Пуйков би могъл за завинти крушка в пясъка — и тя да светне. Изобщо не знам как го прави — аз самият съм много зле с техниката, не мога да свържа две жици. Ето защо с Пуйков сме се комбинирали — той ми подсказва по математика и физика, а аз на него — по полски и по история. Нещо като Момчешка взаимопомощ, Consulting Company Limited 90 90 Консултантска компания с ограничена отговорност (англ.) — Б.пр. .