Анджей Сапковски - Нещо приключва, нещо започва

— Какво правиш тук, Пуйков? — попитах го аз.

— Паднах тук — отговори той. — Още рано сутринта.

— Ще закъснеем за училище.

— Със сигурност.

— Дали пък да не излезем?

— Излез пръв.

— Не, ти излез пръв.

И тогава се започна.

Край парка разцъфна феерия от ослепителни оранжеви експлозии. И двамата скочихме на дъното на ямата, в плетеницата от телефонни кабели, които се подаваха изпод земята като черва от разпорен корем. Целият парк се разтресе от взривове — първи, втори, трети. А после залая стрелково оръжие, заваляха снаряди и отломки. Чухме вика на нападателите:

— Lietu-u-u-u-u-uva 74 74 Lietuva — така се изписва Литва на литовски. — Б.пр. !

И веднага след това — експлозии от ръчни гранати, грохот на М-60 и лай на АК-74, съвсем наблизо.

— Lietu-u-u-u-u-uva !

— Това са твоите — изхриптях аз, притискайки се към самото дъно на ямата. — Дивизията „Плехавичус“. Твоите сънародници идват да щурмуват парка ни, Пуйков. Смяташ ли, че така е редно?

Пуйков изруга грозно и ме изгледа злобно. Разкикотих се. По дяволите, вече беше минала повече от година, а тази забавна история продължаваше да ме разсмива. Затова пък Пуйков не преставаше да се вбесява, като му я напомнят.

Работата беше следната: някъде преди две години стана много модерно вкоренячването, както го наричахме тогава. Голяма част от жителите на Сувалки и околностите, включително и семейството на Пуйков, внезапно се почувстваха литовци по линия на дядо си — такива, които заедно с Швидригиел са ходили в Рагета и Ново Ковно и заедно с Кейстут са прехвърляли Немен, за да нападат тевтонците. В заявленията, подавани в Съюза на патриотите на Левобрежна Литва и Жемайтия, се повтаряха трогателните глупости за любовта към бреговете на рекичката Вилейка, към богатите на зърно ниви и Остробрамската Богородица, а също и не по-малко трогателните въпроси дали Великият Баублис все още стои там, където трябва да стои, като че ли по-нататъшното семейно щастие зависи точно от това. Поводът за пробуждането на патриотизма беше прозаичен — съобразно Закона за малцинствата литовците получаваха привилегии и облекчения, включително данъчни, и не попадаха под властта на Курията.

Куп мои приятели от училище изведнъж станаха литовци — естествено, в резултат на съответните декларации и заявления на родителите им. Почти всеки ден Вохович искаше учителите да го наричат Вокавичус, Маклаковски ставаше коренен Маклакаускас, а Злотковски ставаше стопроцентов Голдбергис.

И тогава започна великата трагедия на Пуйкови. Симпатичната и доста вкусна птица, дала фамилното им име, се нарича на литовски Калакутас. Главата на рода Пуйкови, обикновено флегматичният и сериозен господин Адам, се разяри, когато му казаха, че молбата му за промяна на народността е разгледана положително, но от този ден нататък той трябва да се казва Адомас Калакутас. Господин Адам подаде ново заявление, но Съюзът на патриотите на Левобрежна Литва и Жемайтия беше неумолим и не се съгласи на никакви други дължащи се на полонизъм мутации като Пуйкас, Пуйкис или Пуйшкис. Предложението да се натурализира в Америка като Търки, а после да се върне в родината си като Търкулне беше сметнато от семейство Пуйкови за идиотско, трудоемко и скъпо. На упрека, че възраженията на господин Адам намирисват на полски шовинизъм, защото споменатият „кутас“ не оскърбява нито един истински литовец и не го кара да се чувства смешен, господин Адам начетено и ерудирано наруга комисията, използвайки изрази като: „Целунете ми задника“ и „ Papuciok szykini “ 75 75 Несъществуващ на никой език израз, измислен от автора. — Б.пр. . Засегната, комисията изпрати заявлението му в Архива, а самия Пуйков — по дяволите.

Ето защо никой от семейство Пуйкови така и не стана литовец. Ето защо и моят съученик Лешо Пуйков ходеше в едно и също училище с мен. Благодарение на това той висеше с мен в ямата, вместо да тича из парка с АК-47 в мундир с лайнян цвят, с изображения на орхидея на шапката и на мечката на дивизията „Плехавичус“ на левия ръкав.

— Ярек? — обади се Пуйков, притиснал се към остатъците от телефонната будка.

— Да?

— Кажи ми, как става така… Ти нали си един такъв super duper, clever 76 76 Изключителен, умен (англ.) — Б.пр. и изобщо… Защо е така?

Канонадата се усили, паркът се разтърси от експлозия, а върху главите ни се посипа пясък.

— Кое защо е? — не разбрах аз.

— Тук е Полша, нали? Защо Фрайкорпс и литовците са си устроили тук тази война? В самия център на града? Защо не се млатят при тях, в Кьонигсберг, мамка им… Тук е Полша!