Анджей Сапковски - Нещо приключва, нещо започва

Не бях сигурен дали Пуйков е прав.

Защото разбирате ли, нещата стояха така. Скоро след подписването на договора с Бундесрепубликата и създаването на новия ланд 77 77 Административно-териториална единица в Германия и Австрия. — Б.пр. със столица Аленщайн, сред населението на общините Голдап, Дубенинек, Вижайна, Гиба, Пунск и Сейна беше проведен плебисцит. Резултатите му, както обикновено се случва, се оказаха странни и нищо не говореха, тъй като поне осемдесет процента от избирателите не отидоха при урните, правилно ориентирайки се, че е по-добре да отидат при халбите. Беше напълно неясно какъв процент от населението гласува за Източна Прусия, какъв — за Северна Полша, и какъв — за Левобрежна Жемайтия, Яцвингия или както там се казва. Така или иначе не мина и месец след плебисцита, и през границата премина литовски корпус с две дивизии в състава си: редовната „Гедиминас“ и доброволческата „Плехавичус“. Корпусът беше под командването на генерал Стасис Зелигаускас. Литовците завзеха колебаещата се община почти без съпротива, защото голяма част от нашата армия точно в момента беше в Ирак, където изпълняваше дълга на Полша пред Свободния свят, а по-малката част демонстрираше мускули в Чешинска Силезия.

Корпусът на Зелигаускас бързо превзе Сейна, но не достигна до Сувалки — спряха го отрядите на Гренцшулц и Сто и първа въздушнодесантна от Гданск. Нито немците, нито американците искаха да търпят шаулисите в Източна Прусия. Полското правителство реагира с поредица от ноти и подаде официален протест в ООН, на което литовското правителство отговори, че нищо не му е известно. „Зелигаускас — заяви посланикът на Литва — действа без заповеди, на своя отговорност. Изобщо целият род на Зелигаускасови още от времето на прадядо му са буйни глави, на които не им е познато понятието «субординация».“

Наистина, немците, американците и спешно мобилизираните отряди на Самоотбраната след известно време отблъснаха шаулисите отвъд линията на Черна Ханча, но въоръжените конфликти не преставаха. Генерал Зелигаускас нямаше намерение да отстъпва зад линията на Кързън и заплашваше да прогони немците от района на Сувалки, защото можел и щял да търпи поляците, понеже са само полонизирани местни жители, но немци нямало да търпи. Разбира се, Зелигаускас не употребяваше непопулярното в Литва наименование „район на Сувалки“. На литовски това място се наричаше „Левобрежна Жемайтия“. Ясно беше, че става въпрос за левия бряг на река Неминас, по-рано Неман, а още по-рано — Немен.

Сенатът на Жечпосполита 78 78 Rzeczypospolita (пол.) — полската дума за република, освен това официално наименование на Полско-литовската държава през XVI — XVII в. — Б.пр. не взе никакво решение относно сувалкската авантюра, не предприе никакви действия. Спориха дали да не се обърнат към богатия опит на историята ни, която толкова обича да се повтаря, но нямаше съгласие към кое събитие да се обърнат. Едни сенатори се изказваха в полза на новата Люблинска уния, а други — както обикновено — предпочитаха новия погром в Келце.

Стрелбата се поотдалечи, явно настъплението на шаулисите се насочи на запад. Отново изпълзяхме на ръба на ямата. Погледнах към центъра, към забулената в дим кула на църквата „Свети Александър“. За съжаление, нямаше признаци, че отец Кочюба е изпълнил заплахата си. Някъде преди около месец отецът беше получил от Швейцария четирицевна зенитка „Ерликон“, беше я монтирал на камбаната и бе обещал, че ако някоя армия или полувоенна организация дори само още веднъж влезе на територията на енорийския дом или на гробището, ще им организира такова уош енд гоу 79 79 Буквално „измий се и заминавай“ (англ.), популярна марка шампоан, често рекламиран по телевизията. — Б.пр , че ще го помнят до деня на Страшния съд.

Е, отчето само ги е плашело. Както винаги. Прав е баща ми като казва, че религията е опиум за народа.

Боядисаният на петна МИ-28 „Хавос“ направи кръг над парка и обстреля района с две тежки автоматични пушки през отворените врати. Стрелците смело се бяха подали навън — само чаках някой да падне и да увисне на тополите. В западния край на храсталака удариха ракети. Скрих главата си, защото въздухът наоколо изрева от отломките. Но успях да видя шаулисите, които се измъкваха под обстрел в посока на сградите на улица „Тайнства“, бившата „Свобода“. МИ-28 направи още един кръг и отлетя.

— Изглежда — казах аз, като изпълзях надолу, — че war is over. Farewell to arms 80 80 Войната свърши. „Сбогом на оръжията“ (англ.) — роман на Ъ. Хемингуей. — Б.пр. . Im Westen nichts Neues 81 81 „На западния фронт нищо ново“ (нем.) — роман на Е. М. Ремарк. — Б.пр. . Фрайкорпсите сритаха задниците на твоите сънародници. Загубихте, уважаеми господин Калакутас.