Анджей Сапковски - Нещо приключва, нещо започва

— Престани, Ярек — изсумтя сърдито Пуйков. — И изобщо, трябва да ми обясниш. Знаеш какво.

Отворих уста, за да кажа нещо умно, което би било достойно за моята интелигентност, моето IQ, достигащо на моменти до 180. Споменах ли за моето IQ? Не? Може и да е по-добре, че не съм. Майка се вбесява, когато се хваля със своето IQ. Защото се носи слух, че когато училищният психолог видял резултатите от тестовете, използвал определението „чернобилски мутанти“. Тези думи се разчули и дори достигнали до учителката по религия. Тя беше по-искрена — нарече ни „дяволски изчадия“. И веднага в града престанаха да ни обичат.

Не успях да кажа нищо умно. Изведнъж нещо изтряска, здравата изтряска, земята се разтресе и ми се стори, че стърчащите от почвата кабели са се превърнали в червеи. Във въздуха завоня на урина, изпражнения и прах, а върху главите ни се изсипа градушка от бетонни отломки, почва, пясък и други елементи.

— О, Боже! — простена Пуйков, когато един от споменатите елементи го удари по кръста. — О, Боже, Ярек, погледни само… Виж само това…

Погледнах. И нервно се закикотих. Върху Пуйков беше паднало седалището на клозетна чиния. Най-обикновено пластмасово седалище, украсено с огромни инициали „Р.З.“, издялани с нож.

Да, драги мои, на света има много неща, за които нашите философи дори не са сънували.

— Ярек… — сръга ме Пуйков, — чуваш ли? Някой плаче.

Наострих уши. Не, острият слух на приятеля ми не го беше подвел. Някой плачеше и този плач се прокрадваше през взривовете и канонадата. Ясно беше, че е по-тих от тях, но беше много различен от грохота и врясъците и се открояваше.

Отново подадох глава от ямата и се огледах още веднъж, този път старателно. В близките околности нямаше военни. Навсякъде над земята се стелеше тежък смърдящ дим. Димът се кълбеше и по „Бисмарк Щрасе“, във всеки случай по участъка от улицата, който се виждаше зад дърветата. Там стоеше и някакъв развален камион, димящ като бъчва със смола.

Плачът — доколкото можех да преценя — се чуваше откъм парковата тоалетна. Взривът, който чухме, получи своето обяснение — феноменът със седалището от клозетна чиния, както и повечето останали феномени, се оказа банално естествено явление. Просто някой от отстъпващите шаулиси от дивизия „Плехавичус“ беше взел скритата сред храстите тоалетна за укрепен пункт и беше хвърлил в него с РПГ-9 комулативна граната. Снарядът беше повредил сериозно конструкцията на постройката и беше избил вратата, украсена с международния символ на жена с пола, застанала в стойка мирно. Ударната вълна беше изтръгнала с корените заобикалящи тоалетната храсти и беше открила за света надписите и графитите върху руините от постройката. И точно зад тези руини някой ревеше жално.

— Какво ще правим? — попитах.

Пуйков се замисли. Досетих се за какво, защото и аз се замислих за същото. Над ямата продължаваха да пеят куршуми. АК-74, щурмгеверите, М-16 и галилите, от които излитаха тези куршуми, се намираха доста далеч, и това означаваше, че вече са бавни и нямат пробивна сила, за да пробият в крака, бедрото, ръката или корема на някого малка, стабилна дупка. Знаехме, че бавните куршуми може да изпляскат по тялото като къс мека глина, но могат и да направят на мястото на удара отвратителна каша от кръв, месо и късове от дрехата и да останат в тялото, или — още по-лошо — да излязат от другата страна, взимайки със себе си много от онова, което човек има вътре в себе си.

Така че, както виждате, имаше над какво да помисли човек.

Докато размишлявах, четях надписите на стената на тоалетната. В стресови ситуации няма нищо по-добро от четенето. Както казват по MTV, feed your head 82 82 Нахрани ума си (англ., букв. нахрани главата си) — Б.пр. .

На разсъблечената от взривната вълна стена пъстрееха драсканици, изобразяващи фалоси в състояние на ерекция, котви, бесилки и тризъбци. Имаше и надпис с черна боя, гласящ: „БАЙЕРН ШАМПИОНИ, КЬОЛН ДЪРТАЦИ, ФК-ЛОДЗ ЮДЕИ“.

Малко по-надолу някой беше написал с тебешир и с много красив почерк, макар и без главни букви и спазване на пунктуацията: „да горим евреите на клади за исус бог на зло дявол грешка в молитвата сионски грях“.

По-надолу някой беше изкоментирал със син аерозол: „МЕШУГЕНЕ ГОЙ“.

А още по-надолу, на кирилица: „МАМКА ТИ ЕВРЕЙСКА“.

Отстрани беше разположен остроумен стих:

По-нататък фигурираше набързо написано с парче тухла отчаяно признание: I REALLY WANNA FUCK YOU AL . Остатъкът от името на обекта на безумното желание на полиглота беше отнесен от граната РПГ-9. Е, можеше да е и Алиса, и Албин. Честно казано, не ми пукаше. Ако ще да беше Алманзор с всичките му рицари.