Анджей Сапковски - Нещо приключва, нещо започва

Откъм Манювка се разнесе взрив и бесен лай на автомати.

— Тръгвам — каза Прусака. — Трябва да налепя тиксо на прозореца в кухнята, че стъклото пак ще излети. Бай, Ярек.

— Бай. Чао, Мишка.

— Бирппп — изписка Мишка, пръскайки слюнка.

Мишка не е красива. Но всички я обичат. Аз също.

Тя е на шест години, но никога няма да стане на шестнайсет. Чернобил, както се досещате. Майката на Прусака и Мишка точно в момента лежи в болницата. На всички ни е интересно какво ще роди. Много ни е интересно.

— Ти, коткарко! — извика отгоре Новаковски. — Ти, еврейка такава! Ще ти избия езичеството от главата, червенокоса маймуно!

Пуснах си уокмена и побягнах нататък.

На Новия пазар почти нямаше хора. Собствениците на магазините слагаха резетата, спускаха железните жалузи и решетки. Само „Макдоналдс“ работеше, защото „Макдоналдс“ беше екстериториален и неприкосновен. Както обикновено, там седяха и се тъпчеха кореспондентите на разни вестникарски концерни и екипите на разни телевизионни станции. Беше отворена и книжарницата „Атина“ на моя познат Томек Ходорек. Ходя често при Томек, купувал съм под рафта всякаква книжна контрабанда, самиздат и нелегална литература, забранена от Курията. Освен с книжарска дейност Томек припечелваше и с издаването на популярния месечник „Сваляч“, местната мутация на „Плейбой“.

Томек стоеше пред книжарницата и миеше с разтворител от витрината надписа „ЩЕ ТЕ ОБЕСИМ, ЕВРЕИНО!“.

— Сервус 53 53 Здравей (на множество източноевропейски езици) — Б.пр. , Томек.

— Salve 54 54 Здравей (лат.) — Б.пр. , Ярек. Come inside 55 55 Влез вътре (англ.) — Б.пр. ! Имам „Майстора и Маргарита“ на издателство „Север“ 56 56 В оригинала — siewer , руската дума, изписана с полски букви. — Б.пр. . И „ Blechtrommel “ 57 57 „Тенекиеният барабан“ — Б.пр. на Грас.

— Имам стари издания и на едната, и на другата. Баща ми ги скри, когато ги изгаряха. А Салман Рущди имаш ли?

— След две седмици ще получа. Да ти запазя ли?

— То се знае. Чао. Бързам за училище.

— Ausgerechnet 58 58 Тъкмо (нем.) — Б.пр. днес? — Томек посочи към Манювка, откъдето се носеше още по-ожесточена размяна на огън. — Зарежи училището и се връщай вкъщи, sonny boy 59 59 Синко (англ.) — Б.пр. . Inter arma silent Musea 60 60 Сред звъна на оръжието музите мълчат, (лат.) — Б.пр. .

— Audaces fortuna iuvat 61 61 Щастието спохожда смелите, (лат.) — Б.пр. ! — казах несигурно.

— Your business 62 62 Твоя работа (англ.) — Б.пр. — Томек извади от джоба си чиста кърпичка, плю в нея и се зае да лъска стъклото. — Бай.

— Бай.

Пред сградата на масонската ложа „Гладиус“, до паметника на Мария Конопницка, стоеше полицейска бронирана кола с монтирана картечница М-60. На постамента на паметника беше написано: „ UNSERE 63 63 Нашата (нем.) — Б.пр. КРАНТА“, а малко по-надолу: „ТАЗИ КРАНТА Е НАШ ПОЕТ-ПРОРОК, МИНУВАЧИТЕ ДА НЕ Ц“. Близо до паметника имаше пропагандно табло, под чието стъкло имаше снимки, изобразяващи оскверняването на гроба на писателката на Личаковските гробища.

Тръгнах по улица „Елигиуш Невядомски“, бившата „Нарутович“, притичах покрай стената на затворената текстилна фабрика. На стената беше закачен огромен плакат, сигурно девет на девет метра, изобразяващ покойната майка Тереза. На плаката беше написано с големи букви: „ГЕНОВЕВА СЕЛЯНКА“. После свърнах по улицата, водеща към река Черна Ханча.

И попаднах на Белите кръстоносци.

Бяха дванайсет души, всичките с обръснати глави, кожени якета, маслиненозелени тениски, сиво-зелени камуфлажни панталони и тежки десантни кубинки. Петима от тях, въоръжени с узита и контрабандни полицейски „Хеклер и Кох“, ги охраняваха върху мотори. Един от хората изписваше Давидовата звезда върху бутика на Малгошка Замойски. Друг, застанал насред улицата, държеше комбайн „Шарп“ на рамото си и се тресеше в ритъма на „ Saviour “, хита на групата „Мегадет“ от албума „ Lost in the Vagina “. И парчето, и тавата бяха забранени.

Останалите Бели кръстоносци бяха заети с обесването на някакъв тип с лилава риза. Онзи виеше, дърпаше се и се опитваше да освободи завързаните зад гърба му ръце, а Белите кръстоносци го удряха и го ритаха където им падне и го влачеха към един кестен, от чиито клони вече висеше елегантна примка от телефонен кабел. На тротоара беше захвърлена голяма найлонова торба на синьо-червенн ивици. Покрай торбата се бяха посипали разноцветни блузи, клинове, пуловери, многобройни опаковки чорапогащници, видеокасети и камера „Панасоник“.