Анджей Сапковски - Нещо приключва, нещо започва

Така че и на мен ми е позволено да сложа преди разказа си коментар, в добавка към цялото многословие.

Много, много отдавна, когато още бях млад и изключително красив брюнет, излезе и нашумя книгата на Леополд Тирманд „Злият“. Тя не беше история за това как светъл Ангел се обявява за Луцифер, нито пък за това как една жена се превърнала в дявол. Впрочем, всички знаят за какво се отнася „Злият“, въпреки факта, че много дълго време този бестселър не се преиздаваше, защото според някои хора авторът бил слаб.

Но аз ще говоря не за книгата на Тирманд, а за предговора към нея, напечатан на обложката. За жалост обложката на моя екземпляр на „Злия“ е унищожена от влиянието на времето и на личностите, на които съм давал книгата. Но аз си спомням един фрагмент от този предговор. Критикът, чиято фамилия е заличена от паметта ми от склерозата, беше написал горе-долу следното: „Варшава от «Злият» не съществува и не е съществувала никога, както не е съществувал никога и Лондон от «Опера за три гроша». Toutes proportions gardées 45 45 Общо взето (фр.) — Б.пр. , с настоящето обявявам, че градът Сувалки и околността му, описани в разказа «В ямата от бомбата», никога не са съществували, както не е съществувал и Лондон от «Опера за три гроша».“

Гореизложеното въведение към разказа беше написано изключително само защото не вървеше да използвам мото от „Крал Убу“, тъй като „Крал Убу“ е толкова известна пиеса, че няма смисъл човек да се хвали с познаването й.

Същевременно авторът заявява, че възможното произтичащо от разказа сходство с всичко и нищо е чиста случайност и се дължи на това и онова. На въпроса защо е така, авторът отговаря: за да е по-весело.

„В ямата от бомбата“ излезе през 1993 г. в априлския брой на списание „Феникс“. През 1994 г., на Полкона в Люблин получих за него наградата „Зайдел“. Това е популярното название на даваната от феновете статуетка на ежегодната награда Януш А. Зайдел.

„В ямата от бомбата“ е първият ми разказ, за който със сигурност може да се твърди, че не е фентъзи. Благодарение на „Ямата…“ вече можех с вдигната глава да кажа за себе си, че съм автор и на научна фантастика.

Всичко стана така: рано сутринта паднах в яма от бомба. Оглеждам се — и виждам Пуйков. Седи си…

Не. Нека да започнем от самото начало. Заслужавате някакво встъпление, начало, няколко обяснителни думи, дори и само за да не мислите, че да попадам в дупки е нещо нормално и обичайно за мен, от нещата, които правя всяка сутрин. Така че трябва да знаете, че това беше чиста случайност. Озовах се в дупка за първи път. И надявам се — за последен.

Та значи трябва да започна с това, че този ден — а това, драги мои, беше четвъртък — от самото начало се очертаваше като неудачен. Докато си плисках очите със студена вода, закачих с темето си рафтчето под огледалото и изсипах на пода всичко, намиращо се там. Пастата, четката, гребенът и пластмасовата чаша, естествено, не пострадаха от падането, но за беда там беше и чашата с ченето на баща ми. Тя беше обикновена стъклена чаша, така че се разби на парчета, а ченето отскочи под ваната и падна в отвора на канализацията. Извадих късмет, че тръбата беше пълна с косми и мръсотия, така че успях да хвана ченето, преди да се отправи на пътешествие из недрата на градската канализация. Ох, олекна ми. Баща ми без чене — представяте ли си какво щеше да стане? Баща ми няма зъби. Изобщо. Чернобил, нали разбирате.

Изплакнах ченето, хвърляйки погледи към спалнята. Но явно баща ми не чу нищо. Беше седем сутринта, а по това време той спи сладко и дълбоко. Баща ми за беда е безработен, защото го уволниха от завода за хранителни концентрати „Отец Скорупка“, бившия „Марцели Новотко“. Официалният повод за уволнението му беше „неопределено отношение към религията и неуважение към светите за всеки поляк символи“. Но приятелите ми в училище бяха чули у дома, че в действителност поводът е бил донос. Впрочем, отговарящ на истината. Още при стария режим баща ми ходеше на първомайски шествия и отгоре на това носеше байраче. Сещате се, че на баща ми изобщо не му пука за този постоянно стачкуващ завод на ръба на банкрута. И без него успяваме да се справяме, защото майка ми работи за немците, оттатък реката, в „ Ostpreussische Anilin und Sodafabrik “, фабрика, влизаща в състава на „Четирите сестри“, и изкарва три пъти повече, отколкото печелеше баща ми в завода за концентрати.

Бързо събрах стъклата и избърсах разлятата вода, а после още веднъж избърсах пода, за да не прояде балатума пречистващият препарат „Корега Таб“. Майка също не забеляза нищо, защото се гримираше в голямата стая, като същевременно гледаше серията на „Династия“, която й бях записал предишната вечер на видеокасета. Литовската версия, защото не успях да хвана полската. Майка не разбира нито дума литовски, но казва, че при „Династия“ това няма никакво значение. Пък и в литовската версия пускат реклами само три пъти и трае час и половина.