Анджей Сапковски - Нещо приключва, нещо започва

— Бях против покушението срещу теб — каза той. — Сега виждам, че с право. Ако ти кажа, че кашчеят е смъртта, пак ще тръгнеш към прохода, нали?

— Да.

Кехъл се изправи, извика на коня си и се понесе към своите. След минута конниците, строени в колона и обкръжили каруцата, тръгнаха към пътя. Микула вече беше до своите хора. Говореше нещо, успокояваше брадаткото от Порог и останалите, жадуващи кръв и отмъщение. Корин и Висена наблюдаваха безмълвно преминаващия покрай тях отряд. Конниците яздеха бавно и гледаха право пред себе си, демонстрирайки спокойствие и студено презрение. Единствено Кехъл при преминаването си леко вдигна ръка в прощален жест, поглеждайки Висена със странно изражение. После рязко пришпори коня, излезе начело на колоната и се скри между дърветата.

Първият труп беше проснат до самия вход на пещерата, притиснат между чували с овес и купчина сухи клонки. Коридорът се разделяше на две, веднага след разклонението лежаха още двама — на единия главата му беше почти напълно размазана от удар с боздуган или тъпата част на брадва, вторият беше покрит със засъхнала кръв от различни рани. И тримата бяха хора.

Висена свали превръзката от челото си. Диадемата излъчваше блясък, по-ярък от светлината на факел, и осветяваше мрачните вътрешности на пещерата. Коридорът водеше до голяма зала. Корин тихо подсвирна през зъби. До стената бяха наредени сандъци, чували и бъчви, издигаха се купчини от конски сбруи, кожени дисаги, оръжия, инструменти. Няколко сандъка бяха разбити и празни. Други бяха пълни. Корин се приближи и видя матовозелени късчета яспис, тъмни парченца жадеит, ахати, опали, хризопрази и други камъни, чиито имена не му бяха известни. Върху каменния под, проблясващ от пръснатите тук-таме златни, сребърни и медни монети, лежаха безразборно разхвърляни връзки кожи — боброви, рисови, лисичи, росомахови.

Висена, без да се спре нито за миг, се насочи към по-далечната галерия — много по-малка и мрачна. Корин я последва.

— Тук съм — обади се тъмната, неясна фигура, легнала на земята, върху купчина парцали и кожи.

Приближиха се. Завързаният човек беше нисък, плешив и дебел. Половината му лице беше покрито с огромна синина.

Висена докосна диадемата си и халцедонът мигновено пламна ярко.

— Това не е необходимо — рече завързаният. — Познавам те. Забравил съм как се казваше. Знам какво носиш на челото си. Не е необходимо, казвам ти. Нападнаха ме докато спях, взеха ми пръстена, унищожиха жезъла. Безсилен съм.

— Фрегенал — каза Висена. — Променил си се.

— Висена — промърмори дебелакът. — Спомних си. Мислех, че ще пратят мъж, затова изпратих Маниса. Моята Маниса щеше да се справи с мъж.

— Но не се справи — похвали се Корин, оглеждайки се. — Макар че трябва да отдам дължимото на покойницата — направи най-доброто, на което беше способна.

— Жалко.

Висена огледа пещерата, уверено се насочи към ъгъла, преобърна един камък с върха на ботуша си и извади от дупката под него глинено гърне, завързано с омазнена кожа. Фрегенал я гледаше злобно.

— Я виж ти — изрече той с треперещ от ярост глас. — Какъв талант, поздравявам те. Умеем да откриваме скрити вещи. Какво друго умеем? Да гадаем по овчи вътрешности? Да изцеляваме подути крави?

Висена разглеждаше лист след лист, без да му обръща внимание.

— Интересно — обади се тя след малко. — Преди единайсет години, когато те изгониха от Кръга, изчезнаха някои страници от Забранените книги. Добре, че се намериха, при това обогатени с коментари. Я, решил си да използваш двойния кръг на Алзур, хе, хе. Мисля, че не си забравил как завърши Алзур. Няколко от създадените от него твари като че ли още бродят по света, включително и последната: многоножката, която го осакати и разруши половината Марибор, преди да избяга в горите на Заречие.

Тя сгъна няколко листа на четири и ги скри в джоба на ръкава на кафтана си. Разгърна следващите.

— Аха — каза, смръщвайки чело. — Формулата на Дървокорена, леко изменена. А това е Триъгълник в Триъгълника, начин да се предизвика поредица от мутации и огромно увеличаване на масата на тялото. А какво е послужило за изходно същество, Фрегенал? Какво е това? Изглежда като обикновено паякообразно. Фрегенал, нещо тук липсва. Надявам се, че знаеш какво имам предвид?

— Радвам се, че забеляза — намръщи се магьосникът. — Обикновено паякообразно, казваш? Когато това обикновено паякообразно излезе от прохода, светът ще онемее от ужас. За миг. А после ще започне да крещи.