Анджей Сапковски: Нещо приключва, нещо започва

— Добре, добре. Къде са заклинанията, които липсват тук?

— Никъде. Не исках да попаднат в неподходящи ръце. Особено във вашите. Знам, че целият Кръг мечтае за властта, която би могъл да получи благодарение на тях, но нищо няма да излезе. Никога няма да успеете да създадете нещо, дори наполовина толкова страшно, колкото е моят кашчей.

— Изглежда, че са те били по главата, Фрегенал — каза Висена спокойно. — Сигурно затова все още не можеш да мислиш нормално. Кой тук говори за създаване? Твоето чудовище трябва да бъде унищожено. По най-простия начин, като се обърне процесът на създаващото заклинание, тоест чрез Ефекта на огледалото. Разбира се, създаващото заклинание е било настроено към твоя жезъл, така че трябва да се пренастрои към моя халцедон.

— Твърде много „трябва да“ — промърмори дебелакът. — Можеш да си седиш тук и да трябвадакаш колкото си щеш, госпожо всезнайке. Откъде ти хрумна смешната мисъл, че ще ти издам създаващото заклинание? Няма да изкопчиш нищо от мен, независимо дали съм жив или мъртъв. Имам блокада. Не ми се пули така, че този камък ще ти прогори челото. Хайде, развържи ме, целият съм изтръпнал.

— Искаш ли да те сритам два-три пъти? — усмихна се Корин. — Това ще ти ускори кръвообращението. Изглежда, не разбираш в какво положение си, плешив пън. Сега тук ще дойдат едни селяни, на които здравата им е писнало от теб, и ще те разпънат на четири коня. Виждал ли си някога как става това? Първо се откъсват ръцете…

Фрегенал се напрегна, опули се и се опита да се изплюе върху ботуша на Корин, но от положението, в което се намираше, това беше трудно — успя само да си наплюе брадичката.

— Леле колко се уплаших от заплахите ви! — изсумтя той. — Нищо няма да ми направите! Какво си въобразяваш, скитнико? Попаднал си сред събития, които не са лъжица за твоята уста. Попитай я защо е тук! Висена! Обясни му как стоят нещата, че май те взема за благородна спасителка на угнетените, борец за благополучието на бедните! А тук става въпрос за пари, малоумнико! За големи пари!

Висена мълчеше. Фрегенал се напрегна, въжетата му изскърцаха и той с усилие се обърна настрани, като преви крака в коленете.

— Нима не е вярно — извика той, — че Кръгът те е изпратил, за да отпушиш златния кран, който е спрял да тече? Защото Кръгът черпи доходите си от добива на яспис и жадеит и взема такси от търговците и керваните срещу охранителни амулети, които, както се оказа, не действат на моя кашчей!

Висена мълчеше. Тя не гледаше завързания. Гледаше Корин.

— Аха! — възкликна магьосникът. — Дори не отричаш! Значи всички знаят за това. По-рано го знаеха само старейшините, а сополанки като теб твърдяха, че Кръгът е създаден единствено заради борбата срещу Злото. Това не ме учудва. Светът се променя, хората полека-лека започват да разбират, че може да се мине без магии и магьосници. Докато мигнете, вече ще сте безработни и ще сте принудени да живеете с това, което сте откраднали до момента. Нищо не ви интересува, само печалбата. И затова веднага ще ме развържете. Няма да ме убиете и няма да ме осъдите на смърт, защото това би довело до нови разходи за Кръга. Което Кръгът няма да ви прости, разбира се.

— Изобщо не се разбира — изрече студено Висена, като скръсти ръце на гърдите си. — Знаеш ли, Фрегенал, сополанките като мен не обръщат особено внимание на материалните блага. Какво ме интересува дали Кръгът ще загуби, или ще спечели, или изобщо ще престане да съществува? Винаги мога да преживявам с изцеляване на подути крави. Или с лекуване на импотентността на дъртаци като теб. Но това не е важно. Важното е, че ти искаш да живееш, Фрегенал, и точно заради това така си се разбъбрил. Всеки иска да живее. Затова сега, тук, на това място, ще ми издадеш създаващото заклинание. После ще ми помогнеш да намеря този кашчей и да го унищожа. А ако не го направиш… Е, ще отида в гората, ще се поразходя. После ще кажа на Кръга, че не съм успяла да те предпазя от разярените селяни.

— Винаги си била цинична — изскърца със зъби магьосникът. — Дори тогава, в Майена. Особено в контактите ти с мъжете. Беше едва на четиринайсет години, а в Кръга вече се говореше за твоите…

— Престани, Фрегенал! — прекъсна го друидката. — Думите ти не ме впечатляват изобщо. Нито пък него. Той не ми е любовник. Кажи, че си съгласен. И ще приключим с това забавление. Защото в края на краищата ще се съгласиш!

Ференгал я изгледа навъсено и се извърна.

— Естествено — промърмори той. — Да не ме мислиш за идиот? Всеки иска да живее.