Анджей Сапковски - Нещо приключва, нещо започва

Когато се отдалечи на безопасно разстояние, Фрегенал се спря и се обърна.

— Ти, некадърна вещице! — изкрещя той. — Ти, червенокоса грознице! Искаше да надхитриш Фрегенал? Милостиво да ми дариш живота? Мислеше, че ще гледам спокойно как го убиваш?

Корин, без да спира да ругае, масажираше коляното си, успокоявайки пулсиращата болка. Висена лежеше неподвижно.

— Идва! — изрева Фрегенал. — Вижте го! Любувайте се на гледката, защото след малко кашчеят ми ще ви избоде очите! Вече идва!

Корин се обърна. Иззад купчина каменни отломки, на някакви си стотина крачки от тях, се подадоха възлестите стави на членестите паякови крака. След миг през купчината камъни се прехвърли поне четириметрово в диаметър туловище, плоско като чиния, ръждивокафяво, грапаво, покрито с остри израстъци. Четирите двойки крака пристъпваха отмерено, влачейки чиниеобразното тяло през насипа. Петата, главна двойка крайници, непропорционално дълги, беше въоръжена с могъщи рачешки щипки, покрити с редици остри шипове и рогови израстъци.

„Това е сън — помисли си Корин. — Кошмар. Събуди се! Събуди се! Извикай и се събуди. Извикай. Извикай. Извикай“.

Забравил за болката в коляното си, той се хвърли към Висена и дръпна отпуснатата й ръка. Косите на друидката бяха залети с кръв, която вече се стичаше по шията й.

— Висена… — изтръгна се през парализираното му от страх гърло. — Висена…

Фрегенал избухна в безумен смях, чието ехо се отрази от стените на клисурата. Смехът заглуши крачките на приближаващия се с брадва в ръка Микула. Фрегенал видя ковача когато вече беше твърде късно. Брадвата се вряза в кръста му, малко над бедрото, и навлезе чак до тъпата си част. Магьосникът рухна на земята с крясък, опитвайки се да избие оръжието от ръцете на ковача. Микула стъпи отгоре му, изтръгна брадвата, замахна отново. Главата на Фрегенал се затъркаля по склона и застина, опряла чело до един от черепите, лежащи под колелата на разбит фургон.

Корин куцукаше, спъвайки се в камъните, докато влачеше безчувствената и отпусната Висена. Микула подскочи към тях, хвана девойката, с лекота я преметна през рамо и побягна. Корин, макар и да се беше отървал от товара, не успяваше да настигне ковача. Погледна назад. Кашчеят се движеше към тях, скърцайки със стави; протегнатите напред щипки разравяха рядката трева, тракаха по камъните.

— Микула! — извика отчаяно Корин.

Ковачът погледна назад, остави Висена на земята, притича до Корин, подхвана го, двамата затичаха заедно. Кашчеят ускори движението си, местейки покритите си с шипове лапи.

— Няма да се справим — пъшкаше Микула, оглеждайки се. — Няма да се измъкнем…

Достигнаха до лежащата по гръб Висена.

— Кръвта й тече! — възкликна Микула.

Корин се досети и изтръгна от колана на Висена кесията й, изсипа съдържанието й и без да обръща внимание на останалите предмети, сграбчи червеникавия минерал, покрит с рунически знаци, раздели сплъстените от кръвта й червени коси и притисна хематита към раната. Кръвта мигновено спря да тече.

— Корин! — извика Микула.

Кашчеят беше близо. Разперил беше широко лапи с отворени щипки. Микула видя въртящите се върху стълбчетата си очи на чудовището и скърцащите под тях полусърповидни челюсти. Движейки се, кашчеят ритмично съскаше: „Тсс, тсс, тсс“…

— Корин!

Корин не отговори — той шептеше нещо, без да отделя хематита от раната. Микула скочи към него, дръпна го за рамото, отдели го от Висена, вдигна друидката на ръцете си. Побягнаха. Кашчеят, без да престава нито за миг да съска, вдигна лапи, застърга по скалите с хитиновата си обвивка и енергично запълзя подир тях. Микула осъзна, че нямат никакви шансове.

Откъм Мишето дере в галоп се носеше конник с кожена салтамарка, басинет 8 8 Басинет — вид рицарски шлем, чиято долна част е обрамчена от защитна ризница (айвентал) — Б.пр. с айвентал от метални обръчи и вдигнат над главата широк меч. На косматото му лице пламтяха две дребни очички, блестяха остри зъби.

С боен крясък Кехъл се нахвърли върху кашчея. Обаче преди да успее да се доближи до чудовището, страшните рогови щипки се сключиха около тялото на коня. Боболакът излетя от седлото и се затъркаля по земята.

Кашчеят без видимо усилие вдигна коня и го заби в шипа, стърчащ в предната част на туловището му. Сърповидните челюсти се сключиха, кръвта на животното плисна върху камъните, от разкъсания търбух върху земята се изсипаха димящи вътрешности.