Анджей Сапковски - Кулата на лястовицата

— Дело на твоята Цири — каза той, разкривайки някога класически красивото, а сега зловещо осакатено лице, покрито със златни клеми и щипки, които поддържаха многофасетъчния кристал в кухината на лявото око. — Опитах се да я хвана, когато се втурна към телепорта в Кулата на чайката — спокойно обясни магьосникът. — Исках да й спася живота, защото вярвах, че телепортът ще я убие. Какъв наивник съм бил! Тя премина гладко, с такава сила, че порталът се взриви и всички отломки полетяха към лицето ми. Изгубих едното си око и лявата буза, както и много кожа по лицето, шията и гърдите. Много тъжно, много неприятно, много усложняващо живота. И много грозно, нали? Трябваше да ме видиш, преди да започна магическата регенерация.

Ако вярвах в такива неща — продължи той, докато пъхаше в носа й извита медна тръбичка, — щях да си помисля, че това е отмъщението на Лидия ван Бредеворт. От гроба. Регенерирам, но бавно. Необходимо е много време и става трудно. Особено сложна е регенерацията на очната ябълка… Кристалът прекрасно изпълнява ролята си, виждам триизмерно, но каквото и да се говори, това е чуждо тяло, липсата на естествена очна ябълка понякога ме докарва до лудост. И тогава, обхванат от ирационална злоба, се кълна, че когато хвана Цири, първото нещо, което ще накарам Риенс да направи, ще е да й извади едното от ония огромни зелени очища. С пръсти. „С тези пръсти“, както обича да се изразява той. Мълчиш, Йенефер? А знаеш ли, че ми се иска и на теб да ти извадя очите? И двете?

Той заби дебела игла във вената на ръката й. Никога не улучваше точно. Йенефер стисна зъби.

— Създаде ми грижи. Накара ме да се откъсна от работата си. Рискува много, като тръгна с кораб към падината Седна, към моя изсмукван… Ехото от краткия ни двубой беше силно и отекна надалеч, можеше да стигне до любопитни и нежелани уши. Но не можах да се сдържа. Възможността да те заловя и да те включа към моя скенер беше дяволски изкушаваща. Нали не си мислиш — вкара той поредната игла, — че съм клъвнал на твоята провокация? Че съм лапнал примамката? Не, Йенефер, ако си мислиш така, значи бъркаш небето с повърхността на езеро, в което се отразяват звездите. Ти преследваше мен, аз преследвах теб. Когато се отправи към падината Седна, ти просто ми улесни задачата. Защото, разбираш ли, сам не мога да хвана Цири, дори и с помощта на този нямащ равен на себе си скенер. Момичето има силни вродени защитни механизми, силна собствена антимагьосническа и заглушаваща аура, и в края на краищата това е Старата кръв… Въпреки това моите свръхскенери трябваше да я засекат. Но не успяха.

Йенефер вече беше омотана цялата със сребърни и медни проводници, увита в система от сребърни й порцеланови тръбички. На допряната до стола масичка се поклащаха стъклени съдове с безцветни течности.

— Тогава си помислих — Вилгефорц пъхна в носа й втора тръбичка, този път стъклена, — че единственият начин да намеря Цири чрез сканиране, е да приложа емпатична сонда. Но за това ми беше необходим човек, който има достатъчно силна емоционална връзка с момичето, за да образува емпатична матрица — един алгоритъм от взаимни чувства и симпатии. Сетих се за вещера, но той изчезна, освен това вещерите са лоши медиуми. Възнамерявах да заповядам да отвлекат Трис Мериголд, нашата Четиринайсета от хълма. Обмислях похищаването на Ненеке от Еландер… Но когато се оказа, че ти, Йенефер от Венгерберг, сама ми падаш в ръцете… Честна дума, нищо по-добро не можах да измисля… Ако те включа към апаратурата, ти ще ми намериш Цири. Вярно, че операцията изисква сътрудничество от твоя страна… Но както ти е известно, съществуват методи за принуда.

Разбира се — продължи той, потривайки ръце, — трябва да ти изясня нещо. Например, откъде и как разбрах за Старата кръв. За наследството на Лара Дорен. Какво представляват всъщност тези гени. Как така са попаднали в Цири. Кой й ги е предал. По какъв начин ще ги взема от нея и за какво ще ги използвам. Как действа изсмуквачът Седна, кого вече съм изсмукал, какво смятам да правя с него и защо. Много въпроси, нали? Жалко, че нямам време да ти разкажа всичко, да ти обясня всичко. И да те изненадам, защото, Йенефер, аз съм убеден, че някои факти ще те изненадат… Но както вече казах, нямам време. Еликсирите започват да действат. Време е да се съсредоточиш.

Магьосницата стисна зъби, задъхвайки се от дълбокия стон, извиращ отвътре.

— Знам — кимна Вилгефорц, приближавайки се към големия професионален мегаскоп, към екрана и огромното кристално кълбо върху триножника, увит в мрежа от сребърна тел. — Знам, че е много неприятно. И доста болезнено. Затова колкото по-бързо се захванеш със сканирането, толкова по-кратко ще се наложи да го търпиш. Хайде, Йенефер! Тук, на този екран, искам да видя Цири. Къде е, с кого е, какво прави, какво яде, къде и с кого спи?