Анджей Сапковски - Кулата на лястовицата

„Проклети безотговорни гадини. Напили се. А след това се получило, че пътят им е в друга посока. Към шивачите на модни дрехи, несъмнено“.

— Ще пийнеш ли?

— Благодаря, не.

— А може би ще пробваш това? — Гиселхер посочи сложената сред бутилките и чашите кутийка, боядисана с лак. Хотспорн вече знаеше защо очите на Крис така блестят, защо движенията им са така нервни и бързи.

— Първокласен прах — увери го Гиселхер. — Няма ли да си щипнеш малко?

— Благодаря, не. — Хотспорн посочи многозначително към кървавото петно на пода и водещата към страничното помещение следа, ясно показваща накъде е бил влачен трупът. Гиселхер забеляза погледа му.

— Един тип тук се правеше на герой — процеди той. — Наложи се Искра да го порицае.

Искра се засмя гърлено. Личеше си, че е под силното въздействие на наркотика.

— Да, така го порицах, че се задави от кръвта си — похвали се тя. — И останалите веднага се укротиха. Това се казва терор!

Както обикновено беше окичена със скъпоценности, даже на носа си имаше диамантена халка. Не беше с кожено облекло, а с вишневия кафтан с брокатена бродерия, който вече беше достатъчно знаменит, за да се смята за последен писък на модата сред златната младеж в Турн. Както и копринената кърпа, обвиваща главата на Гиселхер. Хотспорн вече беше чувал за девойки, които се подстригват „като Мистле“.

— Това се казва „терор“… — повтори замислено той, продължавайки да разглежда кървавата ивица на пода. — А стопанинът на станцията? Жена му? Синът?

— Не, не — намръщи се Гиселхер. — Мислиш, че всичките сме ги изклали? Какви ги говориш? Временно ги затворихме в килера. Сега, както виждаш, станцията е наша.

Кайли шумно изплакна устата си с вино, изплю го на пода. Взе си с малка лъжичка от кутията малко фистех, както наричаха наркотика, внимателно го изсипа на върха на показалеца си и го втри във венците си. Подаде лъжичката на Фалка, тя повтори ритуала и предаде фистеха на Реф. Нилфгардецът отказа, зает с разглеждане на каталога с цветни татуировки, и предаде лъжичката на Искра. Елфката я връчи на Гиселхер, без да се възползва.

— Терор! — промърмори тя, присвивайки лъщящите си очи и подсмърквайки. — Държим станцията под терор! Император Емхир държи така целия свят, а ние само тази съборетина. Но принципът е един и същ.

— Аууу, мамка му! — извика Мистле откъм масата. — Внимавай къде бодеш! Направи така още веднъж и аз ще те бодна. Така ще те бодна, че острието ще излезе от другата страна!

Всички плъхове — с изключение на Фалка и Гиселхер — се разкикотиха.

— Ако искаш да си красива, трябва да търпиш — обади се Искра.

— Боди я, маестро, боди я — добави Кайли. — Тя е закалена между краката!

Фалка изруга грубо и запрати по него чашата си. Кайли успя да се отмести. Плъховете отново избухнаха в смях.

— Така значи. — Хотспорн реши да сложи край на веселбата. — Държите станцията под терор. А защо? Ако се остави настрана удоволствието от тероризирането?

— Тук сме на пост — каза Гиселхер, докато втриваше фистеха във венците си. — Който мине да си смени коня или да отдъхне — обираме го. Това е по-удобно, отколкото да висим на някой кръстопът или в храсталака. Защото, както каза Искра току-що, принципът е един и същ.

— Но днес, от изгрев-слънце досега, ни попадна само този — вметна Реф, сочейки маестро Алмавера, почти скрил се между разтворените бедра на Мистле. — Голтак, както всеки човек на изкуството; нямаше какво да му вземем, и затова ограбваме от майсторството му. Хвърлете един поглед, да видите колко го бива в рисуването.

Реф вдигна ръкава си и показа татуировката си — гола жена, която помръдваше задника си при стискането на юмрука му. Кайли също се похвали — около ръката му, над гривната с шипове, се виеше зелена змия с отворена уста и ален раздвоен език.

— Изящна работа — изрече равнодушно Хотспорн. — И полезно при разпознаването на труповете. Нищо няма да се получи от грабежа ви, драги Плъхове. Ще се наложи да заплатите на художника за майсторството му. Нямаше кога да ви предупредя: вече седем дни, от първи септември, знакът е пурпурна раздвоена стрела. Той има такава, изрисувана на фургона си.

Реф изруга тихо. Кайли се разсмя. Гиселхер махна равнодушно с ръка.

— Какво да се прави. Ще му платим за иглата и боята. Пурпурна стрела, казваш? Ще го запомним. Ако до утре се появи още един такъв със стрела, няма да му направим нищо лошо.

— Мислите да висите тук до утре? — учуди се малко пресилено Хотспорн. — Неразумно е, Плъхове. Рисковано и опасно!