Анджей Сапковски - Кулата на лястовицата

Хотспорн беше загадка за Цири. Тя го беше виждала само веднъж преди, за останалото й разказа Мистле. Хотспорн и Гиселхер, поясни тя, се познават и дружат отдавна, имат си условни сигнали, пароли и места за срещи. По време на тези срещи Хотспорн предава информация — и тогава те отиват на посочения път и нападат посочения търговец, конвой или обоз. Понякога убиват посочения човек. Винаги се уговарят за определен знак върху нечий фургон, при наличието на който съответният търговец не се напада.

Отначало Цири беше изненадана и леко разочарована — тя уважаваше Гиселхер, смяташе Плъховете за образец за свобода и независимост, беше обикнала тази свобода, това презрение към всички и всичко. Но неочаквано се оказа, че изпълняват и работа по поръчка. Като наемни убийци — някой им нареждаше кого да убият. Нещо повече — някой им поръчваше да убият някого, а те слушаха с наведени глави.

— Услуга срещу услуга — беше свила рамене Мистле в отговор на думите й. — Хотспорн ни дава нареждания, но и ни предоставя информация, благодарение на която оцеляваме. Свободата и презрението си имат свои граници. В края на краищата винаги се получава така, че си оръдие на някой друг. Такъв е животът, Соколче.

Цири беше учудена и разочарована, но това бързо отмина. Тя се учеше — да не се учудва твърде много и да няма прекалено високи очаквания, защото тогава разочарованията не са толкова силни.

— Аз, драги Плъхове — продължаваше да говори Хотспорн, — имам лекарство за всичките ви грижи. За нисирите, бароните, префектите и дори за Бонхарт. Да, да. Защото макар и той да стяга примката около вратовете ви, аз разполагам с начин, по който да се измъкнете.

Искра прихна, Реф се закикоти. Но Гиселхер ги спря с жест, позволявайки на Хотспорн да продължи.

— Говори се — каза след кратка пауза търговецът, — че всеки момент ще бъде обявена амнистия. Дори и някого да го очаква съд, дори и да го очаква бесило, ще бъде помилван, ако се предаде и признае вината си. Това се отнася и за вас.

— Глупости! — извика Кайли с насълзени очи, заради твърде голямата доза фистех, попаднала в носа му. — Нилфгардски номер, клопка! Ние, старите кучета, няма да се хванем на това!

— Почакай — спря го Гиселхер. — Успокой се, Кайли. Хотспорн, доколкото го познаваме, не е свикнал да говори празни приказки. Той е свикнал да е наясно какво говори и по каква причина го казва. Така че със сигурност знае и ще ни каже откъде се е взела тази неочаквана нилфгардска милост.

— Император Емхир се жени — изрече спокойно Хотспорн. — Скоро в Нилфгард ще си имаме императрица. Затова и ще бъде обявена амнистия. Разправят, че императорът е безумно щастлив и желае щастие на всички останали.

— Пука ми за императорското щастие — обяви тържествено Мистле. — А от амнистията ще си позволя да не се възползвам, защото нилфгардската милост нещо намирисва на стърготини. От прясно наострен кол, хе-хе.

— Съмнявам се, че това е измама — сви рамене Хотспорн. — Въпрос на политика е. И е нещо голямо. По-голямо от вас, Плъховете, или всички местни разбойници накуп. Става въпрос за политика.

— Тоест за какво? — смръщи вежди Гиселхер. — Защото аз нищичко не разбрах.

— Сватбата на Емхир е политически въпрос и с помощта на тази сватба могат да бъдат решени много политически проблеми. Императорът сключва този брак, за да сплоти още по-силно империята, да сложи край на пограничните сблъсъци и разпри, да осигури мир. Знаете ли за кого се жени? За Цирила, наследницата на престола на Цинтра.

— Лъжа! — извика Цири. — Измишльотина!

— На какво основание ме обвинявате в лъжа, госпожице Фалка? — вдигна поглед към нея Хотспорн. — Може би сте по-добре осведомена?

— Със сигурност!

— По-тихо, Фалка — намръщи се Гиселхер. — Когато беше на масата и те боцкаха в задника, пазеше тишина, какво се развика сега? Каква е тази Цинтра, Хотспорн? И тази Цирила? Защо са толкова важни?

— Цинтра — намеси се Реф, сипвайки от фистеха върху пръста си — е малка държава на север, за която Империята е воювала с тамошните владетели. Преди три или четири години.

— Точно така — потвърди Хотспорн. — Имперските войски превзеха Цинтра и дори преминаха през Яра, но после бяха принудени да отстъпят.

— Защото си го получиха при Соденския хълм — измърмори Цири. — Така отстъпиха, че пушек се вдигна!

— Както виждам, сте запозната с най-новата история, госпожице Фалка. Похвално, в такава млада възраст. Мога ли да попитам къде сте ходили на училище?