Анджей Сапковски - Кулата на лястовицата

— Не можете!

— Достатъчно! — намеси се отново Гиселхер. — Продължи за тази Цинтра, Хотспорн. И за амнистията.

— Император Емхир — рече търговецът — е решил да направи от Цинтра бръшлянена държава…

— Каква?

— Бръшлянена. Като бръшляна, който не може да съществува без могъщ дънер, около който да се увива. А този дънер, разбира се, ще бъде Нилфгард. Вече има такива държави. Например Метина, Маехт, Тоусайнт… Там управляват местните династии. Наужким, разбира се.

— Това се нарича мнима автономия — похвали се Реф. — Така съм чувал.

— Но проблемът с Цинтра е, че кралската линия там е угаснала…

— Угаснала?! — Изглеждаше, сякаш от очите на Цири всеки момент ще се посипят зелени искри. — Друг път е угаснала! Нилфгардците са убили Каланте. Просто са я убили!

— Признавам — Хотспорн спря с жест Гиселхер, който се готвеше отново да скастри Цири за намесата й, — че ни поразявате със знанията си, госпожице Фалка. Кралица Каланте наистина загина по време на войната. Смяташе се, че е загинала и внучката й Цирила, последната с кралска кръв. Получи се така, че император Емхир нямаше от какво да създаде тази — както мъдро отбеляза господин Реф — мнима автономия. И изведнъж тази Цирила се намери.

— Това са някакви детски приказки — изсумтя Искра, облягайки се на рамото на Гиселхер.

— Наистина — кимна Хотспорн, — трябва да призная, че малко прилича на приказка. Говори се, че зла магьосница държала Цири някъде далеч на Север, в магическа кула. Но Цирила успяла да избяга и поискала убежище от Империята.

— Това е една голяма, гадна, глупава лъжа и измислица! — развика се Цири, протягайки треперещите си ръце към кутийката с фистеха.

— Според слуховете — продължи смутеният Хотспорн, — когато я видял, император Емхир се влюбил безумно в нея и иска да я вземе за жена.

— Соколчето има право — изрече твърдо Мистле, подкрепяйки думите си с удар на юмрука си по масата. — Това е глупава измишльотина. Изобщо не мога да разбера за какво става въпрос! Но едно е ясно — да се основава на тази глупост надеждата за нилфгардска милост е още по-голяма глупост.

— Така е! — подкрепи я Реф. — Какво ни интересува сватбата на императора? За която и да се ожени, нас винаги ще ни очаква друга невяста. Конопена!

— Работата не е във вашите шии, драги Плъхове — напомни Хотспорн. — Това е политика. На северните граници на империята се ширят въстания, бунтове и вълнения, особено в Цинтра и околностите й. А ако императорът вземе за жена наследницата на кралството, Цинтра ще се успокои. Ако тържествено бъде обявена амнистия, то бунтовническите отряди ще слязат от планините и ще престанат да тормозят Империята и да причиняват безредици. Пък и ако цинтрийка седне на императорския трон, бунтовниците ще се присъединят към императорската армия. А вие знаете, че на север от Яра войната продължава, всеки войник е от полза.

— Аха! — намръщи се Кайли. — Сега разбрах! Значи такава амнистия! Дават ти избор: ето го наостреният кол, ето я имперската емблема. Или колът в задника, или емблемата на гърба. И на война, за да умреш за Империята.

— По време на война — изрече бавно Хотспорн — наистина може да стане какво ли не, както в онази известна песен. Но не е необходимо всички да воюват, драги Плъхове. Може пък след изпълнението на условията на амнистията, тоест явяването пред властите и признаването на вината, да бъде въведена… някаква алтернативна служба.

— Какво?

— Аз знам за какво става въпрос. — Зъбите на Гиселхер за миг проблеснаха на фона на загорялото, леко посиняло от скорошно бръснене лице. — Търговската гилдия, деца, иска да ни привлече. Да ни привлече и приласкае. Като родна майка.

— Като мащеха по-скоро — промърмори под нос Искра.

Хотспорн се направи, че не е чул.

— Напълно си прав, Гиселхер — изрече той студено. — Ако поиска, гилдията може да ви даде работа. Официално, под формата на алтернативна служба в армията. Да ви даде защита.

Кайли искаше да каже нещо. Мистле също искаше да се обади, но бързият поглед на Гиселхер им затвори устата.

— Предай на гилдията, Хотспорн — изрече ледено главатарят на Плъховете, — че благодарим за предложението. Ще помислим и ще обсъдим как да постъпим.

Хотспорн се изправи.

— Тръгвам си.

— Сега, през нощта?

— Ще пренощувам в селото. Тук ми е някак неуютно. А утре тръгвам право към границата с Метина, после по главния път към Форгехам, където ще прекарам до Еквинокцията, а кой знае, може и по-дълго. Защото там ще очаквам онези, които вече са помислили, обсъдили, решили, и са готови да се явят и да изчакат амнистията под моя опека. Съветвам ви и вие да не се бавите прекалено с размишленията и обсъжданията. Защото Бонхарт може да изпревари амнистията.