Тери Пратчет - Дребнио волен народ (Едно приключение на Тифани Болежкова)

— Аз имах предвид, че това звучи като „мистик“ — обясни мис Тик.

— О, имате предвид кал-ламбур, или игра на думи — каза Тифани 3 3 Тифани беше изчела в речника множество думи, които никога не беше чувала, така че трябваше сама да се сеща как да ги произнася. — бел.авт. — В този случай нямаше ли да е по-добре да сте мис Тера , което е старовремска дума за земята, понеже то звучи като „мистерия“, макар че от друга страна това звучи и като „истерия“, което значи…

— Струва ми се, че сме се захванали с учене, та пушек се дига — отново я прекъсна мис Тик — Може да има и пострадали.

— Ама вие наистина ли сте вещица?

— О, моля ти се — каза мис Тик — Да, да, вещица съм. Имам говорещо животно и склонността да поправям произношението на другите хора, между другото не се казва кал-ламбур, а каламбур , обожавам да си пъхам носа в работите на другите хора и, а да, имам и островърха шапка .

— Сега може ли да задействам пружината? — оживи се жабокът.

— Да — каза мис Тик, все така не откъсвайки очи от Тифани — Можеш да задействаш пружината.

— Обичам да задействам пружини — каза жабокът, пропълзявайки към задната страна на шапката.

Чу се изщракване и едно тихо пуоп-пуоп-пуоп , и средата на шапката се издигна бавно и на тласъци изсред цветята, които изпопадаха.

— Ъ… — каза Тифани.

— Въпрос ли имаш? — поинтересува се мис Тик.

Шапката издаде едно последно пуоп и образува съвършено остър връх.

— Откъде знаете, че няма да изтичам направо при Барона и да ви издам? — попита Тифани.

— Защото нямаш ни най-малкото желание да постъпиш така. — отвърна мис Тик — Ти си напълно очарована. Ти искаш да бъдеш вещица, нали? Може би искаш да летиш на метла, а?

— О, да! — Тя често си беше мечтала да полети. Ала следващите думи на мис Тик я върнаха на земята.

— Така ли? Значи искаш да носиш дебели, ама наистина много дебели гащи? Повярвай ми, като летя аз нося два чифта вълнени гащи, и още едни от зебло отгоре и, да ти кажа, те изобщо не изглеждат женствено, независимо колко дантела нашиеш по тях. Горе може да стане студено . Хората често забравят това. Освен това го има и изтръпването. Изобщо не ме питай за изтръпването. Нищо няма да ти кажа за изтръпването.

— Но не бихте ли могли да използвате затопляща магия? — попита Тифани.

— Бих могла. Но вещиците не правят така. Почнеш ли веднъж да използваш магия, за да се сгрееш и ще почнеш да я използваш и за други неща.

— Но нали това е каквото една вещица… — започна Тифани.

— Когато научиш магията, ама когато наистина я научиш , като научиш всичко за нея, все още тепърва ще трябва да научиш най-важния урок. — каза мис Тик.

— И той е?

— Да не я използваш. Вещиците не използват магия, освен когато наистина е необходимо. Мъчна работа е това и е трудно да се контролира. Ние правим други неща. Вещицата обръща внимание на всичко. Вещицата използва главата си. Вещицата е уверена в себе си. Вещицата винаги има в себе си парче канап…

— Аз винаги си нося парче канап! — вметна Тифани — Винаги ще свърши работа.

— Хубаво. Но вещерството е нещо повече от канап. Вещицата намира удоволствие в дребните подробности. Вещицата вижда отвъд нещата и покрай нещата. Вещицата вижда повече от останалите. Вещицата знае къде и кога е тя. Вещицата би видяла Зеленозъбата Джейни. — добави тя — Какво се случи?

— Как разбрахте, че съм видяла Зеленозъбата Джейни?

— Аз съм вещица. Познай сама.

— Аз мисля…

— Да? — подкани я вещицата.

— Мисля, че сте ме чули да говоря с учителя.

— Правилно. Просто използвах ушите си — каза мис Тик, без да спомене нищо за паници с мастило. — Разкажи ми сега за чудовището с очи големи като онзи размер чинии, които са осем инча в диаметър. Какво общо имат супените чинии?

— Чудовището е споменато в една книга с приказки, която имам — обясни Тифани — Там се казва, че Зеленозъбата Джейни има очи големи като супени чинии. Имаше и картинка, но тя не беше добра. Така че аз измерих една супена чиния, за да бъда точна.

Мис Тик подпря брадичка с ръце и се усмихна странно.

— Това беше правилно нали? — попита Тифани.

— Какво? О, да. Вярно. Ъ… да. Много… точно. Давай нататък.

Тифани й разказа за борбата си с Джейни, макар че не спомена Уентуърт, в случай че мис Тик си помисли нещо. Мис Тик слушаше внимателно.

— Защо тиган? — запита по едно време тя — Би могла да намериш някое дърво.