Тери Пратчет - Дребнио волен народ (Едно приключение на Тифани Болежкова)

— Не — каза търпеливо Тифани — Въпросът ми е по зоология.

— Зоология, а? Голяма дума, нали?

— Всъщност не е. — рече Тифани — Голяма дума е „ покровителствено “. Зоология е доста кратка дума.

Очите на учителя се присвиха още повече. Деца като Тифани бяха лоша новина.

— Виждам, че си умно момиченце. — промълви той — Но аз не знам тъдява да има учители по зоология. По ветъринарство има, ама по зоология няма. Някакво конкретно животно ли те интересува?

— Зеленозъбата Джейни. Сладководно чудовище с големи зъби и нокти и очи като супени чинии. — каза Тифани.

— Супени чинии какъв размер? Големи супени чинии ли имаш предвид, дето са пълна паница, може би с някоя бисквита или дори с комат хляб, или пък онези малки чинии, дето ти дават, като поръчаш само супа и салата?

— Размерът чинии, които са осем инча в диаметър. Аз проверих. — отвърна Тифани, на която никога не й се беше случвало да поръчва само супа и салата.

— Хъм, това си е загадка — рече учителят — Не мисля, че знам такова. Със сигурност не е полезно същество. Прилича ми на измислено.

— Да, и аз си помислих това — каза Тифани — Но все пак искам да знам повече за него.

— Добре, тогава опитай при нея. Тя е нова тук.

Учителят посочи с пръст към малка палатка в края на редицата. Тя беше черна и доста похабена. Нямаше афиши и абсолютно никакви възклицателни знаци.

— На какво учи тя? — попита Тифани.

— Не мога да ти кажа — отвърна учителят — Тя твърди , че било мислене, но не знам как можеш да учиш на това . Един морков, моля.

Като приближи, Тифани видя малка бележка, забодена с карфица за чергилото. На нея бе изписано с букви, които по-скоро шепнеха, а не крещяха:

МОГА ДА ТЕ НАУЧА НА НЕЩО, КОЕТО НЕ ЩЕ ЗАБРАВИШ ТОКУ-ТЪЙ

Тифани прочете табелата и се усмихна.

— Аха, — каза си тя. Понеже нямаше на какво да почука, тя каза на глас — Чук-чук.

Женски глас от палатката попита:

— Кой е?

— Тифани.

— Тифани коя?

— Тифани, на която не й е до шеги.

— Я! Това изглежда обнадеждаващо. Влез.

Тифани дръпна платнището. В палатката беше тъмно, а също така горещо и задушно. Кльощава жена беше седнала зад малка масичка. Тя имаше много остър и костелив нос и носеше огромна черна сламена шапка накичена с хартиени цветя. Шапката никак не отиваше на лицето й.

— Вие вещица ли сте? — попита Тифани — Нямам нищо против да сте.

— Що за странен въпрос изтърси?! — каза жената, леко шокирана — Вашият барон обявява вещиците извън закона, ти знаеш това, а както си влизаш направо — „Ти вещица ли си?“ Защо да съм вещица?

— Облечена сте в черно.

— Добре, но всеки може да носи черно. Това нищо не означава. — отбеляза жената.

— И носите сламена шапка с хартиени цветчета. — продължи Тифани.

— Аха! Ето ти го доказателството — заяде се жената — Вещиците, детенцето ми, носят високи островърхи шапки. Всеки го знае.

— Да, но вещиците освен това са много хитри — рече кротко Тифани. Някакво пробляскване в очите на жената я окуражи да продължи — Те се промъкват навсякъде. Нищо чудно да не приличат винаги на вещици. А вещица, която идва насам, ще знае за Барона, така че ще носи шапка, за която всеки ще каже, че вещиците не носят.

Жената я зяпна.

— Невероятна проява на разсъдителност. — рече тя най-накрая — От теб ще излезе добър ловец на вещици. Те, нали знаеш, като подхванат някоя вещица, нещата много се разгорещяват. Значи, каквато и шапка да нося, казваш ти, това доказва, че съм вещица, а?

— Е, краставата жаба, която седи на шапката ви също е някаква улика — отвърна Тифани.

— Всъщност аз съм водна жаба, тоест воден жабок — обади се съществото, вглеждащо се в Тифани иззад хартиените цветя.

— Твърде си пъпчив за водна жаба.

— Не съм добре със здравето — възрази жабокът.

— И говориш. — добави Тифани.

— Разполагаш само моите думи за това. — заяви жабокът и се скри сред хартиените цветя. — Нищо не можеш да докажеш!

— Нали не носиш кибрит? — попита жената.

— Не.

— Отлично, отлично. Само проверявах.

И отново настана дълга пауза, докато жената се вглеждаше в Тифани, като че претегляйки нещо.

— Казвам се мис Тик — каза тя най-сетне — И съм вещица. Много подходящо име за вещица естествено.

— Имате предвид налудничавите нервни движения? — попита Тифани, набръчквайки чело.

— Мо-оля? — рече мис Тик, доста хладно.

— Тикове, — поясни Тифани — Случват се на хора и овце преживели страхотии. Но ако се вземе малко терпентин и…