Тери Пратчет - Дребнио волен народ (Едно приключение на Тифани Болежкова)

Всяко семейство в селото си купуваше Алманаха всяка година и това даваше един вид образование. Той беше голям и дебел и отпечатан някъде много далече и даваше куп подробности за неща като фазите на луната и точното време за сеене на боб. Той съдържаше също някое друго пророчество за идещата година и споменаваше чужбински места с имена като Клач и Хершеба. Тифани беше видяла в Алманаха рисунка на Клач. Тя изобразяваше камила посред пустиня. Тя не би разбрала, че тези двете неща са точно това, ако майка й не й беше казала. Та Клач беше тъкмо това — камила в пустиня. Тя се чудеше дали няма и още нещо, но изглежда никой не знаеше друго, освен че „Клач = камила + пустиня“.

И точно там беше белята. Ако не намериш начин да го спреш, хората ще продължат да задават въпроси.

Точно за това бяха учителите. Катуните им бродеха из планините наред с калайджиите, бродещите налбанти, хората продаващи чудодейни лекарства, амбулантните търговци, гледачките и всякакви други странници продаващи неща, които на хората не им трябват всеки ден, но от време на време се оказват от полза.

Те пътуваха от село на село и даваха уроци по много различни предмети. Не се мешаха с другите странници и бяха много тайнствени с опърпаните си роби и странните си квадратни капи. Използваха дълги думи като „гофрирана ламарина“. Водеха нелек живот, изхранвайки се само от уроци, давани на всекиго, който би пожелал да слуша. Ако никой не искаше да слуша, те оставаха на печен таралеж. Спяха под звездите, които учителите по математика можеха да броят, учителите по астрономия да измерват, а учителите по литература да именуват. Учителите по география се губеха в горите и падаха в трапове за мечки.

Хората обикновено се радваха да ги видят. Те обучаваха децата, колкото беше нужно да ги накарат да млъкнат, което в крайна сметка си беше най-важното. Важно беше и да не забравиш да ги изпъдиш от селото, като падне нощта, та да не крадат пилци.

Днес ярките малки навеси и шатри бяха опънати на поляната край селото. Зад навесите малки квадратчета бяха оградени от високи платнища и зорко надзиравани от учителските чираци никой да не подслуша Образованието, без да си плати. Най-близката палатка си имаше табела на която пишеше:

Гюграфийъ!

Гюграфийъ!

Гюграфийъ!

Само днес: сички усновни кунтиненти и укияни

ПРОМОЦИЙЪ сичко дето трябва дъ се знае зъ ледниците!

Приемъ едно пени или Сички Усновни Зелинчуци!

Тифани беше чела достатъчно да знае, че на този конкретен учител, дори да беше факир по усновните кунтиненти, не би му повредила помощта на човека от съседната палатка:

Чудесата на Пунктуацията и Правописа

1 — Абсолютно Сигурно Знание за Запетаята

2 — Окончателно Уредете Въпроса за О и У

3 — Разбулете Тайната на Апострофа

4 — Вижте Знака за Процент (за незначително допълнително възнаграждение)

5 — Забавления с Кавичките

Приемам зеленчуци, яйца и чисти носени дрехи

Следващата сергия беше украсена със сцени от историята, най-вече крале отсичащи главите на други крале и подобни подбрани моменти. Учителят пред нея беше облечен в опърпана червена роба украсена със заешка кожа, на шапкана си беше набол знаменца и имаше малък мегафон, който насочи към Тифани:

— Смъртта на кралете през вековете? Много образователно, с купища кръв!

— Не е за мен — каза Тифани

— О, трябва да познаваш корените си, госпожице — каза учителят — Иначе как ще разбереш накъде отиваш?

— Корените ми са много поколения Болежкови — каза Тифани — И мисля, че отивам в друга палатка.

Тя намери каквото търсеше в навес отрупан с картинки на животни, включително, за нейно задоволство, една камила.

На табелата пишеше:

Полезни Същества. Днес: Нашият Приятел Таралежът

Тя не беше сигурна в полезността на съществото от реката, но това изглежда беше единственото място да разбере. Няколко деца вече чакаха на пейките под навеса започването на урока, но учителят още стоеше навън в надеждата си да запълни останалите свободни места.

— Здравей, малко момиченце — поздрави той и това беше само първата от грешките, които допусна — Сигурен съм, че ти искаш да знаеш всичко за таралежите, нали?

— Този урок го минах миналото лято — каза Тифани.

Човекът се вгледа по-внимателно и усмивката му посърна.

— О, да — въздъхна той — Спомням си. Ти зададе всички онези… въпросчета.

— Днес бих искала да ми отговорите на един въпрос — заяви Тифани.

— Стига това да не е въпросът откъде идват малките таралежчета — каза човекът.