Тери Пратчет - Дребнио волен народ (Едно приключение на Тифани Болежкова)

— Мислих си и двете неща — примигна Тифани.

— Но все пак влезе. Защо?

— За да разбера.

— Добър отговор. Вещиците са любопитни по природа. — мис Тик се изправи — Е, трябва да вървя. Надявам се, че ще се видим отново. Ще ти дам обаче един безплатен съвет.

— Ще ми струва ли нещо?

— Какво? Току-що ти казах, че е безплатен!

— Да, но баща ми казва, че безплатният съвет често се оказва скъп. — каза Тифани.

Мис Тик изсумтя:

— Да кажем, че този съвет е безценен. Слушаш ли?

— Да.

— Добре. Значи… ако вярваш в себе си…

— Да?

— …и ако държиш на мечтите си…

— Да?

— …и ако следваш звездата си…

— Да?

— …пак ще те победят хора, използвали тяхното време да работят здраво и да учат неща и които не са били толкова мързеливи. Довиждане.

Палатката стана като че по-тъмна. Беше време за напускане. Тифани се озова обратно на мегданя, където другите учители си прибираха сергиите.

Тя не се огледа. Знаеше достатъчно, за да не се оглежда. Или щеше да завари палатката пак там, което щеше да е разочароващо, или тя щеше да е тайнствено изчезнала, което пък щеше да е обезпокоително.

Насочи се към вкъщи и се зачуди, дали не е трябвало да спомене малкото червенокосо човече. Не го беше споменала поради куп причини. Сега тя не беше съвсем сигурна, че ги е видяла; имаше чувството, че те всъщност не биха искали тя да ги види. И не беше зле мис Тик да не знае нещо. Да. Това беше най-добрата част. Мис Тик беше нещо твърде умна, поне според Тифани.

По пътя към вкъщи тя се изкачи на Арканския хълм, който беше току до селото. Той не беше много голям, беше по-малък дори от баирите край чифлика, да не говорим за планините.

Хълмът беше по-… по-обитаем. На върха имаше равно място, където не растеше нищо и Тифани знаеше едно предание за герой, който веднъж се е бил тук с дракон и кръвта на дракона попарила земята. Имаше и друго предание, че под хълма имало съкровище, пазено от дракон, а пък според друго предание там бил погребан крал в броня от чисто злато. Много предания имаше за този хълм; чудно как самият хълм не бе потънал под тежестта им.

Тифани стоеше на голата почва и се оглеждаше. Можеше да види селото и реката и чифлика Дома и замъка на Барона, а оттатък полята, които познаваше се виждаха сиви гори и пущинаци.

Тя затвори очи и пак ги отвори. И примигна и отново ги отвори.

Нямаше вълшебна врата, нито се разкри скрита сграда, нито каквито и да е странни знаци.

Само дето за миг въздухът забуча и замириса на сняг.

Като се прибра вкъщи, тя погледна в речника за „масиран“. Значеше „засилен, с повишена активност, който е съсредоточен на едно място, като масирана атака“.

Масирано нашествие, беше казала мис Тик.

Малки невидими очи сега се взираха в Тифани от полицата…

Мис Тик си свали шапката, бръкна в нея и дръпна един канап. С малко щракане и пльокане шапката прие формата на доста стара сламена шапка. Тя събра хартиените цветчета от пода и внимателно накичи с тях шапката.

Накрая каза: Пфу!

— Не можеш просто да оставиш детето ей така. — обади се жабокът от масата.

— Как така?

— Тя определено има Първо Зрение и Втори Акъл. Това е много силна комбинация.

— Тя си пада малко всезнайка — отбеляза мис Тик.

— Точно така. Също като теб. Тя те впечатли, нали? Знам, че те впечатли, защото беше доста гадна с нея, а ти винаги правиш така с тези, които са те впечатлили.

— Искаш ли да те превърна в крастава жаба?

— Я да видим… — подметна саркастично жабокът — По-яка кожа, по-голям ръст, възможността да ме целуне принцеса се увеличава на сто процента… добре, защо не. Веднага, като сте готова, мадам.

— Има и по-лоши неща от това да си жаба. — забеляза мрачно мис Тик.

— Опитай някой път — не се впечатли жабокът — Както и да е, аз определено я харесах.

— Както и аз — каза рязко мис Тик — Чува значи тя, че стара жена е умряла, защото тия идиоти са я мислели за вещица и решава тя да стане вещица, за да не правят така друг път. Чудовище се втурва към нея от реката, а тя го налага с тиган! Чувал ли си някога поговорката, че „всяка страна си намира вещицата“? Тук, обзалагам се, се случва точно това. Но пък вещица на варовик ? Вещиците виреят на гранит и базалт, плътна яка скала! Знаеш ли какво е варовикът?

— Ти ще ми кажеш.

— Това са черупките на милиарди и милиарди малки безпомощни морски твари, умрели преди милиони години. — каза мис Тик — Това са… крехки кости. Меки. Калпави. Трошливи. Дори пясъчникът е по-добър. Обаче… тя е израсла на варовик и е яка, а е и ръбата. Тя е родена вещица. На тоя… тебешир ! Което е невъзможно !