Тери Пратчет - Дребнио волен народ (Едно приключение на Тифани Болежкова)

Тифани внезапно изтръпна.

— Откъде знаеш?

— Бива ме да слушам. Та имаше ли?

Тифани въздъхна.

— Да, следващия ден аз отидох до колибата и някои страници, нали знаете, бяха изхвърчали заради горещината и аз намерих парче от една от тях и там имаше стари букви и златни и сини кантове. И аз погребах котката й.

— Погребала си котката?

— Да! Все някой трябваше да го направи! — извика разпалено Тифани.

— И си измерила печката — продължи мис Тик — Знам, защото току-що ми каза размера й.

И, добави наум мис Тик, ти измери супените чинии. На какво ли съм попаднала?

— Да де. Измерих я. Мислих си… та тя беше мъничка! И ако тя е могла да омагьоса момче и цял кон, то защо не е омагьосала хората, които дойдоха за нея? Това е съвсем безсмислено…!

Мис Тик и даде знак да замълчи и попита:

— И какво стана после?

— После Баронът каза никой да си няма работа с нея. Той каза, че всяка вещица намерена тъдява ще бъде вързана и хвърлена във вира. Ъ, ти май си в опасност. — добави тя колебливо.

— Аз мога да отвързвам възли със зъби и имам Златна грамота по Плуване от Куирмския Пансион за благородни девици. — каза мис Тик — Струваха си всички онези упражнения по гмуркане в басейна с дрехи.

После тя се наведе напред и продължи:

— Дай да позная какво се е случило с госпожа Снапърли. Тя е изкарала някак лятото, докато не заваля сняг, нали? Крала е храна от плевните и може би някои жени са й оставяли храна на задния вход, когато мъжете им не са били наблизо, нали? Предполагам, че по-големите момчета са мятали неща по нея.

— Откъде знаете всичко това? — попита Тифани.

— Не е нужно голямо въображение, повярвай ми. И тя не беше вещица, нали?

— Мисля, че беше просто болна стара жена и че не беше нужна на никого и че малко миришеше и изглеждаше странно, понеже нямаше зъби — отговори Тифани — Тя изглеждаше точно като вещица от приказките. Всеки с половин акъл можеше да види това.

— Да. Но понякога е толкова трудно да се намери половин акъл, точно когато ти трябва. — въздъхна мис Тик.

— Не можеш ли да ме научиш на каквото трябва, за да бъда вещица? — попита Тифани.

— Кажи ми, защо все още искаш да станеш вещица, като имаш предвид това, което се случи с госпожа Снапърли?

— За да не се случват и друг път такива неща — отговори Тифани.

Тя дори е погребала котката на старата вещица, помисли си мис Тик. Що за дете е това?

— Добър отговор. Някога от теб може да излезе сериозна вещица. — каза тя — Само че аз не уча хората да бъдат вещици. Аз уча хората за вещиците. Вещиците се учат в специално училище. Аз само им посочвам пътя, ако те стават за нещо. Всяка вещица си има особени интереси, а аз обичам децата.

— Защо?

— Защото те по-лесно се събират в печката.

Но Тифани не се изплаши, а само се раздразни.

— Никак не беше мило да се каже това. — отбеляза тя.

— Хубаво, но вещиците не е нужно да са мили — отвърна мис Тик и измъкна изпод масата голяма черна торба. — Радвам се да видя, че внимаваш.

— Наистина ли има училище за вещици? — попита Тифани.

— В известен смисъл, да. — отговори мис Тик.

— Къде?

— Съвсем наблизо.

— Вълшебно ли е?

— Много вълшебно.

— Приказно място ли е?

— Няма друго като него.

— Мога ли да отида там с магия? Ще се яви ли, да речем, еднорог да ме откара там?

— Защо пък еднорог? Еднорогът не е нищо повече от голям кон с нещо на края. Няма какво да му се прехласваш. — каза мис Тик и добави — Досега ми дължиш едно яйце, моля.

— Къде точно мога да намеря това училище? — попита Тифани, давайки й яйце.

— А. Това май е въпрос за кореноплод. Два моркова, моля.

Тифани й ги даде.

— Благодаря. Готова ли си? За да намериш училището за вещици иди на близките височини, качи се на върха, отвори очи и… — мис Тик се поколеба.

— Да?

— …и пак отвори очи.

— Но… — започна Тифани.

— Имаш ли още яйца?

— Не, но…

— Значи дотук с образованието. Обаче аз имам да те питам един въпрос.

— Имаш ли яйца? — попита изведнъж Тифани.

— Ха! Да си видяла нещо друго на реката, Тифани?

Тишината внезапно изпълни палатката. Звукът от неправилно произношение и хаотична география се просмукваше отвън докато Тифани и мис Тик се гледаха право в очите.

— Не, — излъга Тифани.

— Сигурна ли си? — попита мис Тик.

— Да.

Те продължиха състезанието по взиране. Но Тифани можеше да победи и котка в тази дисциплина.

— О, виждам . — каза мис Тик и отмести поглед — Много добре. В такъв случай, моля те, кажи ми… като спря пред моята палатка преди малко ти каза „Аха“ по един, както ми се струва, самодоволен начин. Та дали си си мислела: Това е странна малка черна палатка с тайнствена малка табела на вратата, така че влизането в нея може да е начало на приключение, или пък си си мислела: Това може да е палатката на някоя зла стара вещица, каквато хората са си мислили, че е госпожа Снапърли, та тя ще ми направи някаква ужасна магия щом вляза? Всичко е наред, вече може да спреш да се взираш. Очите ти са се насълзили.