Стив Олтън - Денят на змията

Проницателните му очи я пронизваха.

— Защо си напуснала братовчед си? Сигурно ти се е случило нещо лошо, за да отидеш в сиропиталище.

„Той е по-лош и от Фолета“ — помисли Доминик и каза:

— Виж, дошла съм да говорим за теб.

— Да. Но вероятно и аз съм имал трудно детство и твоята история може да ми помогне.

— Съмнявам се. Всичко завърши добре. Семейство Акслър ми върнаха детството и…

— Но не и непорочността ти.

Доминик усети, че се изчервява.

— Добре, след като установихме, че си схватлив, да видим дали можеш да съсредоточиш високия си коефициент на интелигентност върху себе си.

— За да можеш да ми помогнеш?

— За да си помогнем един на друг.

— Още не си прочела досието ми, нали?

— Не.

— Знаеш ли защо доктор Фолета те определи да се грижиш за мен?

— Кажи ми.

Мик се вторачи в ръцете си, после каза:

— Има едно изследване на Розенхан. Чела ли си го?

— Не.

— Би ли го прочела, преди да се срещнем отново? Сигурен съм, че доктор Фолета има екземпляр, пъхнат някъде в боклуците, които нарича каталог.

— Щом е важно за теб, ще го прочета. — Доминик се усмихна.

— Благодаря. — Той се наведе напред. — Харесваш ми, Доминик. Знаеш ли защо те харесвам?

— Не.

— Защото начинът ти на мислене още не е шаблонен. Още не си покварена от системата. А това е важно за мен, защото наистина искам да ти се доверя, но не мога да го направя, поне не в тази стая, след като Фолета ни наблюдава. Мисля, че ще можеш да се отъждествиш с някои от премеждията, които съм преживял. Точно затова искам да ти кажа много неща. Мислиш ли, че следващия път ще можем да разговаряме насаме? Може би долу, на двора?

— Ще питам доктор Фолета.

— Напомни му за правилата в клиниката. Поискай и дневника на баща ми. Щом ще си мой терапевт, е много важно да го прочетеш. Ще го направиш ли?

— Разбира се.

— Благодаря. А би ли го прочела бързо, в събота и неделя? Неприятно ми е, че ти давам домашно, след като днес е първият ти ден тук, но е много важно да го прочетеш веднага.

Вратата се отвори и в стаята влезе медицинската сестра. Пазачът чакаше на входа.

— Време е за лекарството ти, Гейбриъл — каза сестрата и му даде картонена чаша вода и бяло хапче.

— Трябва да тръгвам, Мик. Ще направя всичко възможно да прочета домашното си до понеделник — каза Доминик, стана и тръгна към вратата.

Мик се бе вторачил в хапчето.

— Роднините ти от майчина страна са гватемалски индианци — киче, едното от племената на маите, нали? — неочаквано попита той.

— Маи? Не знам. — „Той знае, че лъжеш“ — помисли тя. — Е, възможно е. Родителите ми починаха, когато бях малка, и…

Мик изведнъж я погледна. Ефектът беше обезоръжаващ.

— Четвърти ахау, трети канкин. Знаеш коя дата е това, нали, Доминик?

„По дяволите.“

— Ще дойда пак — каза тя и излезе от стаята.

Майкъл Гейбриъл лапна хапчето, изпи водата и смачка чашата. После отвори уста и сестрата я провери с лъжичка и тънко като молив фенерче, за да се увери, че е глътнал лекарството.

— Благодаря, Гейбриъл. Пазачът ще те заведе в стаята ти.

После излезе. Мик стана, бръкна с показалец в гърлото си, извади хапчето и го скри в шепата си. Седна на пода, хвърли смачканата чаша на леглото и пусна бялото хапче в обувката си.

Когато се върнеше в стаята си, щеше да го изхвърли в тоалетната.

8 септември 2012 г.

Белият дом

Държавният секретар Пиер Робърт Борджия се вторачи в отражението си в огледалото в тоалетната, нагласи превръзката на дясното си око и приглади късите прошарени кичури от двете страни на оплешивяващата си глава. Черният костюм и вратовръзката му бяха безупречни.

После излезе от тоалетната и зави надясно, като кимаше на членовете на персонала, които срещаше, докато вървеше по коридора към Овалния кабинет.

Патси Гудман вдигна глава.

— Влизайте. Той ви чака.

На изнуреното бледо лице на Марк Малър бе изписана умората от изпълнението на длъжността президент в продължение на почти четири години. Черната му коса се бе прошарила на слепоочията, а в ъгълчетата на проницателните му сини очи имаше бръчки. Беше на петдесет и две години. Тялото му беше слабо и стегнато.

Борджия му каза, че е отслабнал.

Малър направи гримаса.

— Това е от стресовата диета заради Виктор Грозни. Чете ли сутрешния бюлетин на ЦРУ?

— Още не. Какво е направил новият президент на Русия?

— Призовава за среща военните лидери на Китай, Северна Корея, Иран и Индия.