Стив Олтън - Денят на змията

Марвис ги заведе до еднопосочно огледало, гледащо към изолатора.

Майкъл Гейбриъл седеше на пода и се бе облегнал на стената срещу огледалото. Беше облечен в бяла тениска и бял панталон. Изглеждаше в отлична физическа форма. Мускулите му изпъкваха под дрехите. Беше висок, почти метър и деветдесет, и широкоплещест. Косата му беше тъмнокестенява, дълга до раменете и къдрава. Лицето му беше красиво и гладко избръснато. От дясната страна, между челюстта и ухото, имаше дълъг няколко сантиметра белег. Очите му бяха приковани в пода.

— Симпатичен е — отбеляза Доминик.

— И Тед Бънди 1 1 Масов убиец-садист (1946–1989), екзекутиран в Старк Прайзън, Флорида. — Б.пр. е бил симпатичен — каза Фолета. — Ще ви наблюдавам оттук. Убеден съм, че Мик ще бъде очарователен и ще иска да ви смае. Когато реша, че ви стига, ще накарам медицинската сестра да влезе и да му даде лекарството.

— Добре. — Гласът й потрепери. „Отпусни се, по дяволите.“

— Нервна ли сте? — усмихна се Фолета.

— Не, просто съм малко развълнувана.

Доминик влезе в изолатора и потрепери, когато вратата се затвори след нея.

Стаята беше три на три и половина. Желязното легло беше завинтено за пода. Дюшекът беше тънък. До леглото имаше стол, също закован за пода. Опушеното стъкло на стената вдясно беше неприкритото еднопосочно огледало. Миришеше на дезинфекционен препарат.

Мик Гейбриъл стана. Главата му беше леко наведена и Доминик не виждаше очите му.

Тя протегна ръка и се усмихна.

— Доминик Васкес.

Той вдигна глава. Очите му блестяха като на животно и бяха толкова черни, че беше невъзможно да се определи къде свършват зениците и откъде започват ирисите.

— Доминик Васкес. — Мик произнесе всяка сричка внимателно, сякаш я запечатваше в паметта си. — Много ми е приятно да…

Усмивката изведнъж изчезна и лицето му стана безизразно.

Сърцето на Доминик започна да бие като обезумяло. „Успокой се. Не мърдай.“

Мик затвори очи. С него ставаше нещо странно. Горната му устна се повдигна. Ноздрите му се разшириха като на звяр, преследващ плячка.

— Ела при мен.

Каза го тихо, почти го прошепна. Гласът му беше дълбок.

Доминик се пребори с желанието си да се обърне към опушеното стъкло.

Мик отвори очи.

— Кълна се в душата на майка ми, че няма да те нараня.

„Наблюдавай ръцете му. Ритни го, ако се нахвърли върху теб.“

— Приближи се, но без да правиш резки движения. Доктор Фолета те гледа.

Мик направи две крачки напред и застана пред нея. После се наведе, затвори очи и вдъхна мириса й.

Тя настръхна. Мускулите на лицето му се отпуснаха, а мислите му явно напуснаха стаята. От очите му се отрониха няколко сълзи и потекоха по страните му.

За миг в Доминик заговори майчинският инстинкт. Преструваше ли се Мик? Тя се напрегна.

Той отвори очи. Животинският блясък бе изчезнал.

— Благодаря ти. Мисля, че майка ми си слагаше същия парфюм.

— „Келвин Клайн“. Навява ли ти щастливи спомени?

— Да. Някои други парфюми също. Има и неприятни.

Магията се разсея.

— На леглото ли предпочиташ да седнеш или на стола? — попита той.

— На стола.

Той я изчака да седне, после седна на леглото и се облегна на стената. Движенията му бяха като на атлет.

— Успял си да запазиш форма.

— Животът в единична килия помага за това, ако съзнанието ти е достатъчно дисциплинирано. Всеки ден правя хиляди лицеви опори и коремни преси. — Погледът му се плъзна по тялото й. — И ти поддържаш добра форма.

— Опитвам се.

— Васкес. От Пуерто Рико ли си?

— Да… Баща ми бил от Аресибо.

— Там е най-големият радиотелескоп в света. Но акцентът ти е гватемалски.

— Израснах там. — „Той контролира разговора“ — помисли Доминик. — Бил си в Централна Америка, така ли?

— Бил съм на много места. Израснала си в Гватемала. И как се озова в тази велика страна на неограничените възможности?

— Родителите ми починаха, когато бях малка. Изпратиха ме да живея при един братовчед във Флорида. Хайде по-добре да поговорим за теб.

— Каза „баща ми“. Кой е човекът, когото смяташ за истинския си баща?

— Изидор Акслър. Той и съпругата му ме осиновиха. Из и Едит Акслър са чудесни хора. Хидробиолози. Работят на станция на СПАН на остров Санибел.

— СПАН?

— Система за подводно акустично наблюдение — глобална мрежа от микрофони под водата. Флотата е използвала СПАН по време на Студената война, за да засича неприятелски подводници. После биолозите са взели контрола над системата и я използват, за да слушат живота в моретата и океаните.